В поредната си книга Ванцети Василев регистрира онази незагубена надежда, осъществена след намирането на гаранти и заминаването за държавата зад океана, към онази обетована страна на очакване, когато с него е само ръкописът на непубликуваната му книга, няколко човешки ситности, които пазят житейските ни спомени, и най-вече решителността на силните му години.

Но нелесно е това „завоюване“. Защото първите стъпки на емигрантството неминуемо следват кръговете на Ада – в неназованост; самотност; нови търсения на смисли, отправни точки, съшивания и прогорявания на спомени.

И някъде там „Всичко е джаз“. В разхвърляно-зимните улици на новия град авторът-герой стига до Нюйоркската библиотека, за да намери и пренареди в мисълта и сърцето си онази „болест по дома“…“

Васил Славов