Изданието включва:
Банкерът анархист - трудна за жанрово определение сатирична творба, опираща се на философската традиция на диалога;
статичната драма (по определението на самия Песоа) Морякът;
мистичната новела Часът на дявола;
интимната изповед Възпитанието на стоика;
фрагменти от Писмата от Маркош Алвеш;
алегоричния разказ В гората на отчуждението;
Декоративни хроники;
криминалната новела Кражбата в Кинта даш Виняш.
"В настоящия етап от развитието на човечеството не е възможно група хора да работят заедно, без спонтанно да установят тирания вътре в своята общност. Независимо колко са добронамерени всички, независимо с каква голяма тревога се стремят да се борят с обществените представи и да работят за свободата, те не могат да не достигнат до нова тирания, която да не допълва обществените представи. Не могат да не разрушат на практика всичко, към което на теория се стремят. Не могат неволно и в най-висша степен да не накърнят онази най-висша цел, към която се домогват. Какво може да се направи? Много просто. Всички трябва да работим в името на една и съща цел, но поотделно."
Из книгата
Фернанду Песоа е роден на 13 юни 1888 г. в Лисабон.
Неговият дядо - генерал, пишел стихове. Баща му, музикален критик, умира от туберкулоза, когато Фернанду е на пет години. След това майка му се омъжва за португалския консул в Дърбан -южноафриканския съюз. Един от прадедите на Песоа е изгорен на клада от инквизицията. Баба му Дионизия често имала пристъпи на безумие.
Седемгодишен Фернанду постъпва в английски колеж. На дванадесет години печели литературен конкурс, който му отваря вратите на всички английски университети.
Отрано чувства, че носи в душата си много други души, че е множествен. Тогава още са покълнали тайнствено неговите бъдещи хетероними*, които ще станат 72 на брой. Фернанду пише първите си стихове на английски език и ги издава по-късно на свои разноски: поемата „Антиной\", сборниците „Епиталамии\", „35 сонета\" и „Надписи\" - езотерични по съдържание, дух и форма.
Завърнал се в Лисабон на седемнадесет години, той се увлича от литературните идеи на футуриста Томазо Маринети.
Става приятел с поета Мариу де Са Карнейру. Двамата основават списанието „Орфеу\", където Песоа отпечатва футуристичната си поема „Триумфална ода\". На 8 март 1914 година избухват трите му главни хетеронима: Алберту Каейру, РиКарду Рейш, Ал вару де Кампуш. Под полухетеронима Бернарду Суареш води двадесет години своя интимен дневник „Книга на безпокойството\".
Фернанду Песоа умира на 30 ноември 1935 г. от хепатит във френската болница в Лисабон, като завещава на поколенията своя прочут, легендарен сандък, „пълен с живи хора\". Малко преди това публикува една единствена книга със стихове на португалски, озаглавена „Послание\" - уникална модерна епическа поема с исторически сюжети - жития на португалските крале и бележити мореплаватели, за която получава държавна награда. Всички други издадени книги на Фернанду Песоа са посмъртни -сред тях са и шедьоврите „Книга на безпокойството\" (1982), „Фауст\" (1988) и „Лудият цигулар\" (1992). Оставил е повече от двадесет и пет хиляди ръкописа, цяла литература, подписана с различни хетероними. Тяхното дешифриране от Лисабонската академия по литература продължава. Световната му слава като уникален гений и един от най-големите поети на XX век надмина собствените му пророчества. Тленните му останки почиват до гробниците на героите от португалското Възраждане - Вашку да Гама и Камоинш.
Георги Мицков