Осемдесет и три годишният Претекстат Так, автор на двайсет и два романа, Нобелов лауреат, е намерен мъртъв в дома си. Два месеца преди да угасне от рядък вид рак на хрущялите, журналисти от цял свят идват да интервюират заядливия и дебел старец, ненавиждащ жените и човечеството. От петимата журналисти, допуснати до вечно киселия Претекстат Так, четирима биват позорно изгонени, тъй като не са чели нито ред от него. Петата, Нина, ще разкрие тайната му именно защото е изчела всички книги на противния старец, една от които - незавършена - носи следното заглавие: Хигиена на убиеца…

„Бих искал да ви обясня, че удушавайки Леополдин, аз й спестих единствената истинска смърт - забравата. Вие мислите, че съм убиец, а всъщност аз съм един от малкото хора, които никого не са убивали. Огледайте се наоколо, вижте самата себе си: светът гъмжи от убийци, тоест от хора, забравили тези, които уж са обичали.“