Книгата „Шахматът като символ във визуалните изкуства“ следва историческия ред като тематика и водещ методологичен принцип, извеждайки следната последователност на шахмата като визуален денотат (образно означаемо) с различни променящи се в хода на културната история конотати (означаващи):
1) Шахматът като интеркултурен
диалог (1007–1928);
2) Шахматът и духовенството (1061–1927);
3) Шахматът като символ на изкуст­вото на управлението (късен XII в.–1929);
4) Шахматът като символ на при­двор­ната, интелектуалната и клуб­на­та култура (1305/1340–1883);
5) Шахматът като символ на любов­та (1430–1966);
6) Шахматът и смъртта (1480–1957);
7) Шахматът и дяволът (1496/1498–1827);
8) Шахматът като символ на играе­щия ум (1495/1500–1968);
9) Шахматът като символ на човешкия живот (1661–1907).
Така, всъщност, книгата следва дина­миката в развитието на семантиката на символа шахмат или на какви дейности, занятия или ценности го уподобява. Т.е., в символа „шахмат“ човечеството с неговите ценности, схващания и разбирания се оглежда, хвърля образите им (само)рефлексивно. Така и успяваме да проследим какви са били копнежите, стойностите му във всеки отделен исторически период.