* * *

В нащърбената паст на лабиринта
потъват
и стон, и шепот,
болка и съмнение
Удавени в отровната си участ,
повлечени от страшното си бреме,
потомства ужасени интермедии
си спомнят звуците
на вдъхновението
Безлюден безнадеждно е градът
Обезлюден градът е безнадеждно
Самоубийствена жестока
нежност
в прегръдката на лепкава мелодия
изплуват силуети
неизбежно
Прилежно
все някъди далеч цъфтят
лози
и ветрове опиянени кретат
Из мрачни дефилета и гори,
вторачени в луната
вият псета
В измамна елипса кръжи
планетата
А Минотавърът
пасе
телета.

----------