Имена, хора, документи...

Съживени спомени, разкази, строго отбелязани войскови части и чинове, дислокации, битки... Приятелски кръгове, писма и смърти... Ето от всичко това авторът с някаква благоговейна точност е събрал в тези кратки страници всичко, което би трябвало да знаем за онова трудно и вихрено време от началото на българския ХХ век. С опита си на публицист Лазар Лазаров ни припомня неща (и факти), които може би вече сме забравили, но заедно с това ни доверява и други, които просто не сме знаели. Особено впечатляващи са последните страници на тази книга, където армейските заповеди се редуват с редове от писма на Димчо Дебелянов и с откъси от командирския му дневник и където според автора „Есента е пропита от барут, кръв и „Отче наш!“
Книга, жестока като реквием за един покосен поет, но и светла като песен. Книга, в която часовникът на господин подпоручика още върви...

Христо Карастоянов

Ключови думи: 115 години независима България, Димчо Дебелянов