Април 2008-ма, за първи път в Белене. Знаем къде отиваме: ако съвременните българи, особено по-младите, са чули нещо за Белене, то е свързано преди всичко с комунистическия концлагер и едва напоследък – с толкова оспорвания проект за атомната електроцентрала. Книгите, които сме чели, и филмите, които сме гледали, са превърнали за нас Белене в символ на българския комунистически ГУЛаг. Тъкмо заради това искаме да го посетим. Отиваме, за да се запознаем с мястото, да съберем спомени на хора, които са расли край лагера или дори са работили в него, да разговаряме с възрастни и млади и да се опитаме да разберем дали и как това минало присъства в настоящето на общността – в пространството на града и в паметта на неговите жители.
Някои от хората, чиито разкази следват тук, може да са съгласни с мен. Други ще имат резерви. Трети със сигурност ще възразят. От всички тях научих нещо важно: че миналото е твърде сложно, за да бъде разказано простичко. Но твърде важно, за да не се мълчи за него. Оттук нататък те имат думата.

Даниела Колева