Автор: Казис Сая
| Издател | Панорама |
| Брой страници | 148 |
| Година на издаване | 2010 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 160 грама |
| Размери | 19x14 |
| ISBN | 9789549655438 |
| Баркод | 9789549655438 |
| Категории | Литература за деца и юноши, Книги |
Литовският драматург и прозаик Казис Сая (1932) завършва Учителски институт в Клайпеда и Литовска филология във Вилнюския университет. Дебютира като автор на комедии. Пише разкази, пиеси, книги за деца. За детските си книги „Хей, крийте се" и „След като те превърнаха в дървета" получава най-високи литератури награди, а за цялостното си творчество е удостоен с орден „Великият литовски княз Гедиминас" V степен. Произведенията му са преведени на тринайсет езика.
Повестта „Близнаците Угри" е написана през 1981 г. и се е превърнала в култова книга за литовските деца. В основата на сюжета е описанието на лятната ваканция на тринадесетгодишните близнаци Угнюс и Аудрюс. Родителите им решават, че за да не бъдат еднакви, за да станат самостоятелни и независими и да придобият жизнен опит, е добре да прекарат лятото разделени. Двете момчета попадат в безброй ситуации, в които се налага да проявят цялата си съобразителност, твърдост, изобретателност, досетливост, дързост. В повестта си дават среща реалното и нереалното, действителното и въображаемото, за да се изведе идеята, че за да е честен, справедлив и неподвластен на злото, човек трябва да е смел.
Все още няма мнения за тази книга.
Напиши коментарЩе бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Когато бях малка, имах една много любима книга – „Хей, крийте се!” на Казис Сая. В нея се разказваше за едни дребосъчета, които живееха… в някакви гъби в гората? Не знам, не помня, но беше много интересна и имаше жълта корица. Помня и шрифта на заглавието… а къде е книгата – не знам.
В къщи всичко е затрупано с книги, натъпкани, притиснати една в друга, в чекмеджета, по рафтове, в буркани и в консерви. Едва ли не. Като не знаеш къде ти е някоя книга, все едно, че си я нямаш. Къде е „Гретхен Закмайер”? Къде е „Малкият вълшебник и голямата двойка” на Уве Кант? Къде ми е „Хей, крийте се”?
Днес никой не знай, днес никой не знай.
Но!
Имам нова книга на Казис Сая –"Близнаците Угри".
Преведена е от литовски от Антония Пенчева. Корицата е на Капка Кънева. В същия стил като корицата на „Негър” от Татяна Громача (ако някой я е чел, извинете, вие открихте ли някъде негъра?)
Първо си мислех, че книжката се казва „Близнаците УгриН”, защото бинокълът прилича на Н, но после си усетих грешката. Има неща, които ме дразнят – например цялата история за човекобразите, човекотелите и човекодребите ми е малко… ммм… измислена и изкуствено ми звучи, макар че идеята е много точно формулирана; просто не ми се вписва в естествения тон на разказа, също и това за Скук, Фук и Параз. И изобщо образът на бащата ми е малко като кръпка. Знам, че не разбирате какво имам предвид, но като прочетете книгата, ще разберете.
Аз просто не мога да си позволя да ви разкажа на кратко, защото книгата е толкова интересна и всички случки са така преплетени, че току виж съм ви я разказала подробно съвсем цялата – както почти ми се случи вече веднъж. Книгата е прекрасна, защото в нея се говори съвсем „ясно и открито за лошите неща“, които децата виждат в ежедневието, и е показано как „лошотията не трябва да те спира, нито да те плаши, и че ако си смел, добър и честен, можеш да я преодолееш“. Мисля, че това е единствената приказна книга за вълшебства, в която има куп пияници, измамници и използвачи, описани без грам разкрасяване.
Това е книга за делничните вълшебства, а „най-голямото от всичките чудеса е да си добър и верен приятел и брат“.
Друга основна идея в книгата е за това, „колко ценно е да си различен и Самостоятелен“.
И е интересна! И смешна! И непредвидима! И освен лошите, в нея има чудесни добри хора, с които всеки би искал да се срещне и да се запознае! Мен обаче ме впечатлиха особено много едни редове за изкуството. Те казват точно това, което аз мечтая да мога, най-голямото, към което се стремя със стихотворенията и песните, и с театъра и с куклите. Цитатът ще е дълъг, затова прибягвам до хитрост:
Нека препиша още няколко реда, за довиждане.
“Не зная, може и да греша, но ми се струва, че чувствителните хора някак си усещат, че някой ги чака. А Кастуте може така тихо и търпеливо да чака, че това нейно чакане сякаш се превръща в зов. Към него се присъединяваме и ние с Угнюс, докато все още сме при Кастуте. Тя ще се чувства самотна и тъжна, щом си заминем. Ще бъде чудесно, ако чичо Тантас – човекът, който толкова се нуждае от спокойствие и утеха и който така умее да утешава другите – се върне отново и остане да живее тук завинаги.”
Мария Донева, приятел на Хеликон Стара Загора