Изследването се занимава с проблема за автореминисценциите, за това, как нови текстове в творчеството на даден автор се създават по следите на стари текстове чрез техни трансформации, чрез обиграване на техния креативен потенциал – недоизговорени значения, останали закодирани в паметта алтернативни версии, недоразработени конструктивни принципи. Теоретическите идеи се илюстрират богато чрез анализи на творби на автори от българската и световната класика: Вазов, Ботев, Елин Пелин, Яворов, Фурнаджиев; Гогол, Достоевски, Блок, Бодлер, Кафка. Книгата е спечелила конкурс на Национален фонд „Култура“. За автора: Ст.н.с. дфн Радосвет Коларов работи в Института за литература на БАН като научен сътрудник. Главен редактор е на сп. „Литературна мисъл“. Научните интереси на Радосвет Коларов са насочени към литературната теория и поетика, към изследване на функционалния строеж на литературната творба и разкриване на нейното идейно-художествено единство. Трудовете му са публикувани и в редица чужди издания. Автор е на книгите „Звук и смисъл. Наблюдения над фоничната организация на художествената проза“ (1983), „В художествения свят на романа „Хоро“ (1988), „Елин Пелин“ (1995), „Литературни анализи“ (1995).