Бойко Пенчев е поет, критик и литературен историк. Научните му изследвания са фокусирани върху връзките между литературата и проблематиката на модерността, идеологиите, културната памет. Има публикувани четири литературнокритически книги: „Тъгите на краевековието“ (1998), „Българският модернизъм: моделирането на Аза“ (2003), „Септември ?23: идеология на паметта“ (2006), „Спорните наследства“ (2017). Автор е и на стихосбирките „Стихосбирка“ (1991) и „Слизане в Египет“ (2000), съавтор в мистификационните поетически антологии „Българска христоматия“ (1995) и „Българска антология“ (1998).

„Прогресисти и консерватори“ предлага концептуално осмисляне на процесите в българската литература от края на 40-те до 70-те години на ХХ в. през призмата на проблема за времето. Книгата извежда два основни темпорални модела – линеарен и цикличен, като проследява техните трансформации в литературата и литературната критика на изследвания период. Въведената изследователска перспектива открива възможности за нов, задълбочен прочит на писатели като Йордан Радичков, Николай Хайтов, Васил Попов и на критици като Тончо Жечев и Кръстьо Куюмджиев.