Театър х 3

Анотация

Съдържание:

За автора и творчеството му
Пиесите:
Верига от думи
Дакота
Методът Грьонхолм

Чудатите, вибриращи от напрежение и смях пиеси на Галсеран "Верига от думи", "Дакота" и "Методът Грьонхолм" излизат за първи път на български. В първата един гараж става арена на словесни престрелки между сериен убиец и неговата заложничка (някога женени и злополучно разделени – хорър вариант на "Войната на семейство Роуз"). Във втората мъж сънува пророчески сънища и оплита действителността с небивалицата, когато се опитва да сбъдне всичко несбъднало се от тях. В третата и най-известна, "Методът Грьонхолм", група хищни специалисти по "човешки ресурси" подлагат на нечовешки изпитания търпението, възпитанието и достойнството на кандидатите за апетитно място в мултинационална фирма.

Жорди Галсеран (Барселона, 1964) завършва каталонска филология в Барселонския университет. Пише пиеси от 1988-а, като първите режисира лично с любителски актьорски състави. През 1995 г. две от творбите му, "Верига от думи" и "Дакота", печелят едновременно няколко театрални конкурса и започват да се поставят по най-престижните сцени на Испания. "Верига от думи" първа прескача националните предели и е представена в Буенос Айрес, Меделин, Маями. През 2003 г. "офис-комедията" "Методът Грьонхолм" на Галсеран достига безпрецедентен за новата иберийска драматургия успех сред местната и международна критика и публика. От първата си постановка насам пиесата не е слизала от афишите на театрите по света (представяна е в двайсет страни, сред които Португалия, Франция, Германия, Великобритания) и е гледана от над милион зрители.

"От края на диктатурата насам в Каталония целият талант на хората, които искат да си изкарват хляба с разказване на истории, се е съсредоточил в театъра. Както често се случва в малките страни. В по-силни държави голяма част от талантите щяха да се отклонят към киното и телевизията. Тук имаме огромно количество театрали на глава от населението. А всички знаем, че от количеството произлиза и качеството... понякога." (Жорди Галсеран, "Капитал", май 2007 г.)