"Любовта ми към теб най-после е спокойна. И не желая да се превръща в бумтяща пещ. Ако можех да страдам повече, и това щях да направя. Приеми ни като свои деца. Нежност, пълно доверие, взаимно разбирателство и истина: с напредването на възрастта тези неща почват да означават все повече и повече. Нека направим така, че да не пилеем любовта. И без туй се среща толкова рядко. Не можем ли най-после да се обичаме свободно, без ужаса на собственичеството, насилието и страха? Важна е любовта, а не "да бъдеш влюбен"." Констабъл. Заливът Уеймът, фрагмент