Книгата много ми хареса, различна е от всичко, което съм чела дотук. Уве наистина е голям сладур, а образът му на "сърдит дятка" успя да ме разсмее неведнъж. А краят беше много смислен и тъжен и ме разплака. Може би това е единствената книга, която ме разсмя и разплака едновременно.
Човек на име Уве
Автор: Фредрик Бакман
Литературните звезди на новото хилядолетие
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Сиела |
| Преводач | Цветана Гечева |
| Брой страници | 294 |
| Година на издаване | 2014 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 372 грама |
| Размери | 14x21 |
| ISBN | 9789542815075 |
| Баркод | 9789542815075 |
| Категории | Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
"Тя никога не попита как е живял, преди да я срещне. Ако обаче някой го попиташе, той щеше да отвърне, че не е живял."
Фредрик Бакман е известен шведски блогър и писател. Уве е роден в блога му, където хиляди читатели гласуват Бакман да напише роман за героя си. Така една от статиите е прочетена над 600 000 пъти, а романът само в Швеция е продаден в над 400 000 копия.
Уве е на 59, заклет почитател и притежател на сааб, вдовец. Тъгата по любимата му Соня го кара всеки ден да пожелава смъртта си.
Вечно недоволен и гневен, наричат го изпълнения с горчивина кошмарен съсед, лесноизбухлив. Понякога Уве се пита защо наричат даден човек кисел, след като не обикаля улиците с фалшива усмивка. Той е темерут – от хората, които сочат с пръст онези, които не одобряват, и се отнасят към тях като към крадци, хванати пред прозореца. Но за него да спаси човешки живот е дреболия. Има железни принципи и е постигнал непоклатима рутина в действията си. Защо ли започва да ги нарушава?
Една сутрин бъбрива млада двойка с две весели дъщерички се нанасят в съседна къща и случайно смачкват пощенската му кутия. Случката води до комичния и трогателен разказ за безпризорна котка, неочаквано приятелство и древното изкуство да дадеш на заден с ремарке. Всичко, което се случва, ще промени киселия старец и ще разтърси до основи кварталното сдружение на обитателите.
Това е роман за гневния съсед, за влиянието на един човешки живот върху безброй други. Чудесна история в духа на филма „Колкото толкова“ с участието на Джак Никълсън.
Ключови думи: Топ 100 за 2015 година, Тези книги ни разплакаха, ТОП 50 Художествена литература 2016, Хеликон топ 200 2016, Топ 100 за 2016 година, Книги-филми, Топ 50 художествена литература 2017, Топ 200 2017, Литературните звезди на новото хилядолетие, Под коя литературна звезда сме родени, Прочетох и искам да подаря, Фредрик Бакман, ТОП 50 художествена литература 2018, Ден на добротата, Творци на добрина, ТОП 50 художествена литература 2019, Цветът на 2020, ТОП 110 на десетилетието, ТОП 110 за 10 години, Топ 100 02.03.-10.03.2020, ТОП 100 март 2010 - март 2020, ТОП 50 художествена 1.01.-30.06.2020, ТОП 101 Художествена литература 2011-2020, ТОП 201 на десетилетието, ТОП 201 за 2020 година, ТОП 121 Художествена литература 2020, Горещи хитове за студени дни, ТОП 50 художествена 1.01.-30.06.2021, ТОП 101 Художествена литература 2021, ТОП 201 за 2021 година
Ценен урок, за стойността на всеки човешки живот, макар и на собственика да му се струва безмислен. Смях се и плаках зедно с Уве и Парване.
Това е моята книга за 2016 година! Не съм чела отдавна нещо, което така да ми въздейства. Приятна, попита с чувство за хумор и според мен се чете леко. Не те оставя докато не я свършиш. А след това съжаляваш, че няма още.
Купих си и втората му книга "Баба праща...", но тя ми върви по-трудно, нещо не ми допада много. Но ще я прочета, може да ми хареса дори повече, надявам се!
Може би за 3-тата му книга, която излезе сега ще си помисля дали да я купя, или да разчитам на библиотеката...
Важното е, че този автор ще остане в сърцето ми и ще продължавам да следя всичко, което излиза от него. Успех на издателството!
Затрогваща книга. Стилът е преднамерено телеграфен и наивен и от това историята е по-въздействаща. Преводът обаче звучи тромавичко на доста места, а понякога сякаш липсват изречения - изглежда съвсем несвързано. Дали изобщо е имало редакция?
Прочетох до края книгата малко насила. За мен беше загуба на време и пари.
Не очаквах да ми хареса , но останах приятно изненадана , доста тъжна е книгата по мое мнение. Днес отивам да си взема и другата книга от същия автор .
Много, ама много ми хареса ... изобщо не очаквах. Супер приятно изненада бях. Имаше доста тъжни моменти, но като цяло доста смислена книга.
Книгата е великолепна! Има и тъжни, и смешни моменти, кара човек да се замисли за света, околните и за самия себе си. Развълнува ме дългоко, накрая хубаво си поплаках. Определено е от онези книги, които, щом ги затвориш, усещаш какво въздействие са ти оказали и с дни не можеш да посегнеш към друга книга. Препоръчвам!
приятна книга, хареса ми
И аз я подарих на други. Непретенциозна като издание и като стил на писани - точно това е изненадващата и сила. Простота и хумор, и много и дълбока човечност.
Много ми хареса книгата. Не ми се беше случвало да се насълзявам на книга, но на тази се случи. Има какво да се научи от нея.
Много добра книга, подарявам я на приятели на различни възрасти и на всички им харесва. Една леко тъжна история, написана по смешен начин.
Най-стойностната книга, която съм чела от години. Книга, бликаща от живот, емоции, истории и съдби. Оставя те без дъх до края с майсторското остроумие на автора, подсилвано от собственото ми въображение. Книгата ме очарова, разсмя и разплака. Препоръчвам!
Във възторг съм! Страхотен роман! Наистина има едни 20-30 страници, които сам малко бавни и мудни, но след това и особено краят - са силни. Книга за човешките нрави и взаимоотношения, за скрития свят у нас и какво може да го провокира да бъде показан.
Това е книгата, която прочетох на един дъх за три дни, която ме накара да се усмихвам и да се разплача искрено. Препоръчвам!
Отдавна не бях чела автор, който толкова добре да развива образа на своя герой, да го надгражда и да го завърши по перфектен начин. Толкова силна книга не бях чела скоро, сълзите сами течаха от мен непринудено (плакала съм на не повече от 8-9 книги). Препоръчвам с две ръце :)
Забавна, точна, стегната, трогателна. Още съм преди средата, но съм възхитена! Остроумието блика от ситуациите, стилът е непринуден. Ужасно ми харесва!
Това е прекрасна книга, чете се на един дъх и не искаш да свършва!Аз поне не исках.Великолепен превод.Човешка история, която те кара да потърсиш Уве сред познатите си.Да се молиш да има повече като него.
Историята на Уве е невероятна. Дано всеки познава поне по един Уве. Човешка, топла, преживяна, истинска книга. И аз я препоръчвам.
В началото е малко мудна и скучна, само първите 30-40 с., но пък краят компенсира. Още изпитвам възхищение от прочетеното.
Странно ми е, че виждам отрицателни коментари за тази книга. На мен пък много ми хареса, въобще не смятам, че историята е банална, още по-малко, че няма стил и идея. Но всеки има право на вкус. Бих я препоръчала на всички; дори не мога да кажа, че е само за една конкретна и ограничена по някакъв признак аудитория...
Пълна трагедия като стил и идея.
Коментарът е редактиран от администратор.
Невероятна от първия до последния дъх.
Една от най-истинските книги, които са ми попадали.
Препоръчвам топло.
Много слаба, разочарова ме!
Страхотна книга! Отдавна не съм чела толкова добър текст! подчертах си и наизвадих сума цитати... Такива книги ни правят по-добри...
Много, много добра!
Мислех, че е поредната прехвалена книга, предназначена за снобарите в литературата, но.. Тя си е истински малък шедьовър - хем увлича и се чете леко, хем човек може да научи много от нея.
Малко сълзлива, но иначе 5/5. Твърдо
Дори не мога да повярвам колко е добра тази книга! Попадна ми случайно, захвърлих я, щото не ми хареса корицата; ама се зачетох в анотацията и подхванах първите страници. После не можах да се спра да чета...
Освен да благодарим на Коко, че така предвидливо ни разказа финала на книгата...
чудя се дали тоя герой е измислен по истински човек. направо ти се иска да го познаваш тоя чешит. хора, прочетете тази книга, заслужава си.
Коментарът е редактиран от администратор.
Лелеее, велика!
До половината съм - много е хубава книгата; заслужава си и препоръчвам от сърце. Няма такъв симпатяга като Уве.
Аз вече си я купих, много ми допадна анотацията. Вече я чета но макар и да съм съвсем в началото, си личи, че книгата е много добра. После ще разкажа повече.
Лелеее, тази книга е страхотна! И вече е преведена на бг! Четох я на шведски още, два пъти плаках... Няма такава въздействаща книга; а е толкова простичко и непретенциозно написана.
Коментарът е редактиран от администратор.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Карл Фредрик Бакман е роден на 2 юни 1981 г. в Стокхолм, Швеция. Израства в Хелсингбори. Започва да учи история на религията, но прекъсва и работи като келнер в ресторант и шофьор на мотокар в склад.
През 2006 г. вестник „Хелсингбори Дагблад“ променя концепцията си в таблоид, той кандидатства в него и е нает като колумнист. През 2007 г. е нает от новинарския сайт „Муур магазин“, а година по-късно преминава на свободна практика. В периода 2010 – 2015 г. пише за модното мъжко списание „Кафе“. През 2012 г. започва да пише и за вестник „Метро“.
През 2012 г. е издаден първият му роман „Човек на име Уве“. Той бързо става бестселър, като само в родината му са продадени над 400 000 екземпляра. През 2015 г. романът е екранизиран в едноименния филм с участието на Зозан Акгюн и Тобиас Алмборг.
През 2013 г. е публикуван и другият му успешен роман „Баба праща поздрави и се извинява“.
Произведенията на писателя са преведени на над 25 езика по света. През 2013 г. е избран за най-успешния автор на Швеция.
През 2009 г. се жени за Неда Шафти и има 2 деца. Фредрик Бакман живее със семейството си в Солна, предградие на Стокхолм.
През 2006 г. вестник „Хелсингбори Дагблад“ променя концепцията си в таблоид, той кандидатства в него и е нает като колумнист. През 2007 г. е нает от новинарския сайт „Муур магазин“, а година по-късно преминава на свободна практика. В периода 2010 – 2015 г. пише за модното мъжко списание „Кафе“. През 2012 г. започва да пише и за вестник „Метро“.
През 2012 г. е издаден първият му роман „Човек на име Уве“. Той бързо става бестселър, като само в родината му са продадени над 400 000 екземпляра. През 2015 г. романът е екранизиран в едноименния филм с участието на Зозан Акгюн и Тобиас Алмборг.
През 2013 г. е публикуван и другият му успешен роман „Баба праща поздрави и се извинява“.
Произведенията на писателя са преведени на над 25 езика по света. През 2013 г. е избран за най-успешния автор на Швеция.
През 2009 г. се жени за Неда Шафти и има 2 деца. Фредрик Бакман живее със семейството си в Солна, предградие на Стокхолм.
