През една неспомената година в средата на ХХ век бивш активист на Ирландската революционна армия бяга от миналото си и бива нает да прекара една година като метеоролог на миниатюрен остров насред ледения океан. Подготвеният за самота младеж много скоро установява, че не е сам на острова. Компания му прави недружелюбният Батис, обитаващ каменния фар, а всяка нощ островът се подлага на нападение от страна на пълчища хуманоидни амфибии, жадни за кръв. Двамата с грубия Батис, който си е опитомил едно женско жабоглаво, се съюзяват, за да избиват нощем чудовищата, а денем да развратничат с домашната любимка на Батис. Способността на създанието да се смее, да плаче, да домакинства постепенно кара разказвача да мисли за студенокръвните създания като за хора.
Зад привично готическия разказ антропологът Пиньол задава големите въпроси кой е човек и кой е звяр, кой е здравомислещ и кой е луд, какво е властта и какво е покорството. Лесни на пръв поглед въпроси, които ще продължат да търсят отговор дълго след като сме прочели книгата.