Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Понякога се чувствам доста нелепо пишейки за книги, които са станали вече класика. Джеймс Кейн, Реймънд Чандлър и Дъшиъл Хамет са като „Светата Троица” положила основите на нов жанр в литературата, а после и в киното наречен noir.

Оригиналното заглавие на Кейн е било „Bar-B-Que”, което би било далеч по-подходящо, но  само… на пръв поглед. Закодираното в настоящето заглавие  послание е доколко съдбата ни помага, давайки ни още една възможност да извършим това, което сме замислили.

За разлика от детективските романи на Реймънд Чандлър и Дъшиъл Хамет, тези на Джеймс Кейн се грижат далеч повече не за разкриването на престъплението, а за драмата, която стои зад него.  Хамет е господар на характера на героите, Чандлър на атмосферата, а Кейн е майстор на сюжета. Полезно е да се знае, че Кейн е бил сценарист в Холивуд преди да напише тази книга. Това, мисля, е основната причина за диалозите, които са пълни с действие. Тези умения на Кейн са ключ към стиковането на невероятните обрати в книгата. В частност взаимната болезнената страст на Франк и Кора ги доведе до  „среща” на едно… друго, и надяваме се всички ние, по-добро място…