Една сутрин се събудих по-късно от обикновено. Клаудия я нямаше в леглото, не беше и в кухнята. Намерих я на терасата. Беше коленичила долу, наведена над една саксия, и весело си пасеше тревица. Правилно сте прочели. Пасеше.
Добро утро, любов моя... – казах й.
Добро утро... искаш ли? – посочи ми тревата.
Какво е това?
Житна трева, унищожава свободните радикали и повишава имунната защита.
А защо я ядеш... така?
Защото, ако я отрежа, много бързо ще се окисли и ще загуби някои от свойствата си. Трябва да се сдъвче директно от растението.
Образът на моята приятелка, която пасе на четири крака на терасата ми може да се счита донякъде за символ на различията ни. Никога не бях си помислял, че човешко същество може да пасе. На следващата сутрин се оставих да ме убеди и опитах и аз. Откъснах със зъби една хубава захапка трева, така както хиляди пъти съм виждал да го правят кравите и открих, че не е толкова лесно.

„Ожених се за веганка“ от Фаусто Брици е най-смешната книга досега за храната и храненето!

Фаусто Брици е режисьор на няколко от най-успешните италиански филми за последните години, сценарист е на над четиресет филма и автор на седем романа. В последния от тях разказва за трагикомичните си преживявания: всеяден привърженик на питателната храна, той се влюбва в актрисата Клаудия Дзанела – веганка, поборник на здравословното хранене, дипломиран натуропат и анималист.
Историята в книгата е съвсем истинска и смешна до сълзи.

Всяка любов тръгва от една първа среща. При вас как се получи?
Много зле. Не знаех, че Клаудия е веганка и я заведох в ресторант, който е царството на месните деликатеси! Не хапна нищо и ми поднесе новината по средата на вечерята. Обаче все пак отчитам тази среща като половин победа, защото в края на вечерта ми каза: „Много те харесвам.“ Което погали ухото ми. Но тя добави: „Жалко, че скоро ще умреш“, имаше предвид заради начина ми на хранене.
Позволявате ли си все пак някое бягство от здравословната храна на жена ви, която е и семеен режим?
Когато съм на гости, когато пътувам или когато тя отсъства по работа. Обаче като се върне, е като хрътка: проверява хладилника и веднага разбира, ако там е имало за кратко някаква храна, която не е трябвало да купувам. Все едно се намирам в някоя серия на „От местопрестъплението“. И следвам едно правило: да си признавам изневерите, иначе побеснява. Така че по-добре открито да си призная: „Клаудия, днес ти изневерих с една ципура“.
И тогава какво се случва?
Настъпва така нареченият изкупителен период. Например следващата седмица отивам да снимам реклама в Милано. Когато се върна в Рим, ще ме чака ябълков режим. Подчинявам се от любов, но и защото оценявам полезността на всичко това: все едно съм се оженил за пазач на здравето ми. Случва се и да се разбунтувам и да се скараме. Но смея да кажа, че бракът ни върви с издути платна.
Потвърждава го раждането на дъщеричката им Пенелопе Нина. Засега майка й твърди, че най-вероятно ще дава на малката веганка да яде яйца, но само от щастливи кокошки.

Ключови думи: Мъже пишат за жени, Изборът на книжарите за 2016