250 стр. за 17 лв., тия от Колибри вече се оляха!
Литума в Андите
Автор: Марио Варгас Льоса
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Колибри |
| Преводач | Емилия Юлзари |
| Брой страници | 248 |
| Година на издаване | 2013 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 252 грама |
| Размери | 13x20 |
| ISBN | 9786191501540 |
| Баркод | 9786191501540 |
| Категории | Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Замислен като продължение на „Кой уби Паломино Молеро?“ („Колибри“, 2012), „Литума в Андите“ прилага познатата структура на криминалния жанр – полицаят Литума, вече ефрейтор, разследва престъпление в затънтеното селце Накос в Андите, където е изпратен след разкриването на убийството на Молеро. Използвайки любимия си похват да съчетава няколко паралелни истории, Варгас Льоса редува разказите за полицейското разследване с тези за зверствата на терористичната маоистка групировка Сендеро Луминосо през 80-те години на миналия век, с местни митове и легенди за злите духове на планината, разказвани от доня Адриана, и с нощните изповеди на неговия помощник Кареньо за любовта му с кабаретната танцьорка Мерседес. През 1993 г. „Литума в Андите“ е удостоен с престижната испанска награда „Планета“ и оттогава досега е претърпял десетки преиздания.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Испанско-перуанският писател Марио Варгас Льоса (р. 1936) е сред най-изтъкнатите писатели в съвременната литература на Латинска Америка, редом с Гарсия Маркес, Карлос Фуентес и Хулио Кортасар. Звездата му изгрява с романа „Градът и кучетата“ (1963), а репутацията му се затвърждава със „Зелената къща“ (1966), за която получава наградата „Ромуло Галиегос“ в конкуренция с Хуан Карлос Онети и Гарсия Маркес. Литературният му авторитет продължава да расте с появата на романите „Разговор в Катедралата“ (1969), „Панталеон и посетителките“ (1973), „Леля Хулия и писачът“ (1977), „Войната в края на света“ (1981), „Кой уби Паломино Молеро?“ (1986), „Възхвала на мащехата“ (1988), „Празникът на козела“ (2000), „Лудориите на лошото момиче“ (2006), много от които са издадени и на български.
Той е носител на множество престижни литературни награди, а през 2010 г. става Нобелов лауреат за литература. През 2013 г. е удостоен с почетното звание доктор хонорис кауза на Софии?ския университет „Св. Климент Охридски“. През 2016 г. му е присъдена международната награда „Педро Енрикес Уреня“ на Доминиканската република.
„Сурови времена“ (2019) е неговият най-нов роман, чието заглавие е метафорично заимствано от „Книга за моя живот“ на света Тереза Авилска.
Той е носител на множество престижни литературни награди, а през 2010 г. става Нобелов лауреат за литература. През 2013 г. е удостоен с почетното звание доктор хонорис кауза на Софии?ския университет „Св. Климент Охридски“. През 2016 г. му е присъдена международната награда „Педро Енрикес Уреня“ на Доминиканската република.
„Сурови времена“ (2019) е неговият най-нов роман, чието заглавие е метафорично заимствано от „Книга за моя живот“ на света Тереза Авилска.
