Към фара

Автор: Вирджиния Улф

Коментари: 1

Издател Колибри
Брой страници 264
Година на издаване 2008
Корици меки
Език български
Тегло 290 грама
Размери 20x13
ISBN 978-954-529-549-2
Баркод 978-954-529-549-2
Категории Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

"Към фара" е най-известният и най-възхваляваният роман на Вирджиния Улф, творба, която неизменно стои в центъра на нейното творчество и живот, хвърляйки светлина както върху миналото, така и върху бъдещето й като писател. В сравнение с останалите нейни произведения Към фара“ е много по-директно биографичен, както тя сама признава в писмата и дневниците си.

Романът е разказ за един брак, за едно семейство и за едно детство. Тъжен спомен за строгите, силни, обичани и вече мъртви родители. Едно изключително проницателно произведение за целебната сила на въображението, където подтикът да промениш надминава този да опишеш. Това е опитът на Вирджиния Улф да разбере и приеме не само собственото си минало и случилите се в него големи трагедии, но и същността на времето и безсмъртието; да осъзнае преходността на славата и страшното забвение на смъртта.




от Даниел Б. / дата: 24 мар 2012

Изключително написана. На пръв поглед човек би си помислил, че е твърде статична, но след всяка страница става все по-завладяваща, докато отвежда навътре във вътрешния свят на героите в книгата.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Вирджиния Улф, родена Аделайн Вирджиния Стивън (на английски Virginia Woolf, Adeline Virginia Stephen) е британска романистка и есеистка, която заради репутацията си е смятана за една от най-изтъкнатите фигури в модернистката литература на 20 век.

Между Първата и Втората световнa войнa Улф е значителна фигура в лондонското литературно общество и член на кръга Блумсбъри. Между най-известните й творби са романите „Мисис Далауей“, „Към фара“ и „Орландо“, както и монографичното есе „Собствена стая“ със знаменитата сентенция „една жена трябва да има пари и собствена стая, ако иска да пише проза.“

Аделин Вирджиния Стивънс е родена в Лондон в семейството на сър Лесли Стивън, смятан за основателя на клуба Блумсбери , и Джулия Принсъп Стивън, (1846–1895). Родителите на Вирджиния й преподават в къщи на 22 Hyde Park Gate, Kensington, където обствановката е сплотена и се усеща либералния дух на семейството. Майка й е била женена преди това, но съпругът й умира не след дълго. Същото се случва и с бащата на Вирждиния. В края на краищата семейство Стивънс е много разноцветно – съставено е от деца от три различни брака. Децата на Джулия от първия й съпруг - Джордж Дъкуърт (1868–1934); Стела Дъкуърд (1869–1897); и Джералд Дъкуърд (1870–1937). Лаура Мейкпийс Стивън, дъщерята на Лесли от Мини Такерай, която била обявена за ментално нестабилна и живяла с тях до 1891, след което прекарва остатъка от живота си в клиника ; Ванеса Стивън, Тоби Стивън, Вирджиния и Ейдриан Стивън. Постиженията на сър Лесли Стивън като редактор, критик и биограф, както и връзката му с Уилям Текери (баща на първата му съпруга) са показателни за средата ,в която Улф отрасва. Хенри Джеймс, Джордж Елиът, Джордж Хенри Луис, Джулия Маргарет Камерън (леля на Джулия Стивън ) и Джеймс Ръсел Лоуел, който е кръстник на Вирджиния, са сред редовните посетители на къщата. Джулия Стивън също така играе важна роля. Освободена от поста придворна дама на Мария Антоанета, тя произлиза от семейство на прочути красавици, които са оставили своя принос в развитието на Викторианското общество като модели на различни художници и фотографи. Като допълнение към тези факти идва и огромната библиотека на 22 Hyde Park Gate, където Вирджиния за разлика от необразованите си братя, учи класическа и английска литература. Според Вирджиния най-ярките й детски спомени обаче са свързани не с Лондон,а със Сейнт Айвс, в Корнуол, където семейството й прекарва всички лета от 1895. Семейството отсяда в къща, наречена Talland House , която има изглед към залива Портминстър. Спомените за семейните ваканции и впечатленията от природата, особено от Годвъри Лайтхаус, играят голяма роля в творчеството й в следващите години, особено в романа To the Lighthouse. Вирджиния е едва на 13, когато майка й е сполетяна от неочаквана смърт. Нервните сривове на Вирджиния започват две години по-късно, когато умира и сестра й. Смъртта на баща й през 1904 е причина за най-страшните й кризи и писателката дори прекарва известно време в клиника. Пристъпите й и последвалите ги периоди на депресия, според модерните учени, са също така породени и от опитите на полубратята на Вирджиния да изнасилят нея и сестра й. През целия си живот Улф е съпровождана от резки смени на настроенията. Въпреки че тези редовни психически сривове повлияват силно на социалните й контакти , творческите й способности остават непокътнати. Смята се, че Вирджиния е страдала от биполярно разстройство - болест, оставила отпечатък върху работата й, във връзките й с хората, в живота й и е най-вероятната основна причина за самоубийството й. След смъртта на баща им през 1904 Вирджиния, Ванеса и Ейдриан продават 22 Hyde Park Gate и купуват къща на 46 Gordon Square в Блумсбери. По време на обучението си в King's College London, Улф се запознава с Lytton Strachey, Clive Bell, Saxon Sydney-Turner, Duncan Grant, и Leonard Woolf като заедно формират ядрото на интелектуалния кръг, познат като Блумсбери Груп, който се прочува през 1910 със сценка, в която Вирджиния е облечена като мъж от Абсинското кралство.