Какво ли би било, ако пространството се местеше, а времето се огъваше и ние можехме да се срещаме със себе си такива, каквито ще бъдем след двайсет години? Ако бе възможно да разговаряме лице в лице с хората, които сме били в миналото, или пък да се срещнем с хората, в които ще се превърнем? Ако имахме възможност да поговорим с алтернативното си „аз“ от други паралелни животи?
Какво щяхме да им кажем и какво щяхме да ги попитаме?
Как бихме се променили, ако знаехме какво ни очаква отвъд времето и пространството?
Героите на тази книга – Ричард и Лесли – се озовават в един свят, където оцеляването зависи от способността да открият какво са научили техните алтернативни същности по пътищата, които те самите никога не са извървели. Където въображението и страхът са средствата за спасяването и унищожаването на световете. Защото ние сами пораждаме заобикалящия ни свят. Как можем да се разкайваме за живот, който сами сме си създали? Кого другиго, освен себе си, да проклинаме или да благославяме? Кой, освен нас самите, може да променя живота ни всеки път, когато пожелаем!
Една книга за изборите, които правим.
Една книга за възможностите, на които обръщаме гръб.
И за равносметката.