Книгата е забранена в Минесота за неподходящ език, защото героинята Скаут псува; и в Тексас, защото не отговаря на ценностите на общността.
Един от най-обичаните романи с петдесетгодишна история!
„Да убиеш присмехулник" остава в световната белетристика като изключителен литературен феномен. Весел, забавен и написан с естествена прецизност, този южняшки роман и днес не е изгубил своя блясък. Брилянтното писателско перо на Ли прорязва времето и все още учи читателя на удивителен брой полезни истини за живота.
Творба с ранга на изключително постижение в литературата, която несъмнено ще ви накара да се насладите на естествената простота, с която е написана... Един роман със силно съвременно звучене.”
Тайм
Някои си позволяват да я определят като "Най-великата книга на всички времена", което е силно пресилено. Иначе е приятно четиво, засяга дълбоката проблематика на междурасовите отношения в Америка през 30-те години на 20-ти век. Главните герои, обаче, са малки деца, а твърде "зряло" разсъждават върху тези проблеми - което е твърде неестествено, особено на фона на това, че все още не знаят откъде идват бебетата... Баща им - Атикус - е морално безупречен човек (почти нереален образ). Има много свеж хумор, който ми харесва. В същото време - не може да ме грабне по начина, по който го правят други книги: Често я отварям на следващия ден и не си спомням за какво се разказва в епизода, до който съм стигнал. А в книгите, които ме обсебват, това не е така. Книга за справедливостта и усещането за несправедливост, което само децата приемат чистосърдечно. Неестествена ми идва гледната точка на разказвачката - дете на 6-9 години, което толкова мъдро прозира големите проблеми; използва нетипични за възрастта си изрази ("затишие пред буря", "светлините на рампата" и т.н.)...
от Норлинг / дата: 11 фев 2020
Засяга се болна тема, която през 1935-та година, когато се развива и действието в книгата, може би е била още по-болна, и може би оттам идва този рейтинг. Книгата, разбира се, е красива и си заслужава четенето. Идеята е добра, стилът на авторката е добър. Определено не останах разочарован, но Харпър Лий е ударила златна жилка с тази тема, която е вълнувала хората тогава, вълнува ги и днес.
от me / дата: 03 яну 2018
Очарователна, истинска и вечна ! Ще я препоръчам на дъщеря ми, която е на 10 и ще я посъветвам да не забрави да я прочете отново, когато е на 25 ! Невероятна книга.
Жалко за някои от коментарите, които виждам ....хора, защо си давате парите за книги, купете си чалга .....
от до Нико / дата: 29 ное 2017
Ти прочети ли я или само пишеш за да има да се смеем колко си тъп
от до Елица Иванова / дата: 29 ное 2017
Ти па много си грамотна
от Елица Иванова / дата: 04 май 2017
Има правописни грешки, не печатни, а правописни... Преводът е поостарял....иначе романът си е много добър.
от Кожедуб / дата: 06 юни 2016
Любимата ми книга...не харесвам американската култура и нищо американско, но това е любимата ми книга! Купих си продължението, но съм разочарована от него, не го дочетох.
от Нико / дата: 04 май 2016
Изключително прехвалена книга. Преди всичко това е тийнейджърска литература, на 13-4 годишните, които скоро са затворили Андерсен, това може да им се стори Окей, но категорично романът няма никакви качества да бъде сравняван с модерни класици. Големи очаквания - голямо разочарование.
от Иван Б. Генов / дата: 29 апр 2016
Както и да се гледа - шедьовър. И жалко, че авторката си отиде от този свят. Поклон и благодарим за нейния "Присмехулник".
от директор Стефанова / дата: 29 апр 2016
Мога само да бъда щастлива, че светът никога повече няма да види друг текст от тази жена ... С мъка изчетох тези претенции за литература!
от Детство / дата: 29 апр 2016
Не очаквах нищо и бях приятно изненадана от тази книга! Върна ме в детството. Определено стана една от любимите ми книги и отново ще я прочета някой ден :)
от Лео Таксил / дата: 09 апр 2016
Не! Не и не... това е неразбираемо американско книжле от което очакваш МНОГО, а получаваш ... не нищо, ами нещо, което е под нищо-то... :/
от Присмехулник / дата: 30 мар 2016
Много добра книга. Нещо не ми достигаше да я усетя като "моята книга", но пък не мога да отрека, че е написана по лек и невероятен начин, така че да е актуална за всички възрасти и още за десетки години напред.
Главните герои те грабват и неусетно "влизаш под кожата им, Атикус е човека, чиито качества всеки от нас трябва да притежава, Джем ме върна в недалечното и невероятно детство, а Скаут ни показва, че трябва да си изграждаме своя истина за нещата, а не сляпо да вярваме и спазваме истината, която ни се вдълбява!
от хаха / дата: 02 мар 2016
Бих помолил фенките и феновете на писателя на чалка културата и манекенките Куелю да си гледат псевдо писателя
от Дида / дата: 12 фев 2016
Книгата е прекрасна , харесва ми и това че преводът е стария с което наистина ме върна в детството .Книгата оставя дълго време приятни мисли и усещане . Препоръчвам я горещо.
от Албена / дата: 05 яну 2016
Страхотна книга,много ми хареса !
от Димитър П. / дата: 10 ное 2015
Много прехвалена птица ! Защо пък американската сойка да бъде стреляна ?!
от Петя / дата: 30 окт 2015
Много съм разочарована, защото са запазили превода от 65-та година. Минали са 50 години и текста е имал нужда от леко осъвременяване, което не разбирам защо са си спестили. Към това издание на книгата Бард не са допринесли с нищо друго освен с няколко правописни грешки. Съжалявам, че си я купих и съветвам всеки, който иска да се сдобие с книгата да търси старите й издания.
от до боко / дата: 13 сеп 2015
Пише се "окепазен". Само казвам.:)
от боко / дата: 13 сеп 2015
Преводът е старият, на Цветан Стоянов, само леко осъвременен - и окипазен с правописни грешки (например "юрисконсулт", както е правилно и е в старите издания", тук е станало "юрисТконсулт"). Нищо чудно, грамотността на сегашните преводачи и редактори отдавна клони към нулата.
Книгата е очарователна. Всякакви сравнения са безполезни, въпрос на вкус, но лично за мен е по-добра от сантименталността и преувеличените душевни терзания в "Спасителят в ръжта". Скаут е далеч по-симпатична героиня (и всъщност централната фигура, не Атикус) от мрънкащия Холдън.
от Мими / дата: 10 сеп 2015
Книгата е ужасна! Нищо интересно - блудкаво и прехвалена
от Х. П / дата: 29 юли 2015
Чела съм стара версия, за тази не мога да кажа как е като качество на превода. Истината е, че изобщо не съм фенка на американската литература, макар и да ми се наложи да я изучавам услено в един момент, с вечно силно преувеличени проблеми и екзистенциални търсения, набедени за стойностни и класически. Но "Да убиеш присмехулник" е действително произведение, което си струва. Истинска човечност и принципи лъхат от всяка страница. Четиво както за тийнейджъри, така и за възрастни. Горещо препоръчвам!
от Мими / дата: 01 юни 2015
Книгата е много хубава.Не на празно е в топ 100 за най добър роман който всеки трябва да прочете.Тези които не са я разбрали просто им съчувствам.
от Еми / дата: 26 май 2015
Много хубава книга!Абсолютно затрогваща история,която на моменти те кара да се смееш,на моменти да плачеш...Задължително четиво,което дава много поводи за размисъл,различни гледни точки за важни житейски въпроси.И разбира се образът на Атикус Финч,който завинаги ще остане в съзнанието ви,като човек на който да се възхищавате и подражавате.
от молба / дата: 02 май 2015
Бих помолила фенските на писателя на манекенките и чалга културата паулу коелю да си коментират неговите книги
от Кръстов ден / дата: 01 май 2015
Незаслужено прехвалена книга. Глупав сюжет и нелеп стил.
от С / дата: 30 апр 2015
Книгата е прекрасна, чете се на един дъх! Уникална е идеята на авторката да разкаже всичко през очите на едно дете. Препоръчвам я на всеки.
от Гергана / дата: 24 апр 2015
Книгата е повод човек да предизвика себе си и да открие някои истини за ценностната си система!
от Чичо Томовата Колиба / дата: 17 юни 2014
Нито е детска, нито е хубава. Блудкава история, написана бездарно и безидейно с цел промиване на американски мозъци.
от Кали / дата: 17 юни 2014
Това детска книга ли е?
от да / дата: 15 окт 2013
жестока е! нека подкрепяме класиките, аз вече отказвам да давам апри за боклуците на съвременните автори (с малки изключения)
от Брг / дата: 15 окт 2013
"Да убиеш присмехулник" безспорно влиза в списъка със задължителните четива, които всеки човек трябва да прочете.Въпреки че духът на книгата е поучителен и самата творба дава много морални уроци, те не са поднесени под формата на лекция или натрапващо се послание. Те са представени единствено чрез образа на Атикус Финч и изборите, които той прави и подчертават човешкото достойнство.Прочете я, защото това е класика, която винаги ще бъде актуална.
от Латуан / дата: 30 юни 2013
Това е книгата, която ми връща всичко онова, което не ми се иска да изгубя - детето в мен, наивността, невинността, безгрижието, животът преди предразсъдъците да се нанесат в главата ми...
от Дани / дата: 16 ное 2012
Много хубава! Поздравления за издателя!
от иван / дата: 13 авг 2012
прехвалена
от Милка Трифонова / дата: 26 юли 2012
Съгласна съм с БУБЕТО.Много се преекспонира.
от Бубето / дата: 12 мар 2012
Ненужно превъзнасяна и смехотворно интерпретирана. Прочетете я в оригинал, поне ще си спестите ДДС-то с идеологическия пълнеж.
от Хани / дата: 25 авг 2011
история*
от Хани / дата: 25 авг 2011
Много любима книга- една затрогваща, разказана несъвсем по детски изтория :)
от Кремена / дата: 25 авг 2011
Уникална книга!
от Читателска група / дата: 12 юли 2011
Специални поздравления за издателство "Бард" и за читателите на новото издание на "Да убиеш присмехулник" ! Истинска книга с истински човешки послания!
Нел Харпър Ли не е публикувала друга творба, но тази е достатъчен дар за почитателите на истинските неща. Малко са такива автори. Добре би било, ако Ричард Бах бе спрял да публикува след "Джонатан Ливингстън Чайката" и "Илюзии", но очевидно за разлика от Харпър Ли не е успял да се справи с гласа на егото си след огромния успех на първите си две книги. С въздържането от публикуване Харпър Ли по безпорен начин е показала уважение към читателите си, както и липса на сутност, независимо от факта на получената награда "Пулицър". Истинска личност!
от Жен / дата: 07 юли 2011
Прекрасна книга за възрастни. Единственото произведение на Харпър Ли, но написана с такъв финес, че става класика.
Похвално е, че отново я преиздават!
от Деница / дата: 07 юли 2011
Препоръчвам Английското издание. Аз я прочетох на Английски и не само ми беше интересна, но и научих някоя нова дума. Книгата е хубава, а филмовата адаптация се доближава максимално до сюжета.
от нйхбйх / дата: 22 юни 2011
На български или на английски е по добре да си я купя?
от Даниел Б. / дата: 16 юни 2011
Изключителна книга!
от Стефани / дата: 08 юни 2011
Страхотна книга, имам я в старото издание и е едно прекрасно произведение, което трябва да бъде прочетено!
от Мариана / дата: 06 юни 2011
Невероятна, наистина невероятна книга. Една от най-любимите ми книги.
В градчето Мейкомб, Алабама детството на Джейм, сестра му Скаут и Дил тече с пълна динамика. Малките герои имат свои игри, тайни, загадки, а най-интересното нещо на света, което всява страх, ужас и в същото време любопитство, е тайнственият Бу Редли, който никога не излиза от дома си.
Атикус, бащата на Джейм и Скаут, остава вдовец. Той се грижи сам за децата и ги възпитава по начин, който сам разбира за правилен. Свободата, която им е дал, не се харесва на съгражданите му и те често го критикуват.
Атикус е назначен да защитава негър, обвинен в изнасилване. Това води до събития, които ще накарат децата да погледнат по друг начин на живота. Южняшката расова омраза ще им даде тежък урок, защото децата виждат и разбират много повече отколкото възрастните си мислят.
Защо се казва „Да убиеш присмехулник“? Защото това е един от съветите на Атикус към децата – присмехулникът е птица, която не вреди никому.
В края на романа Скаут, момиченцето, което с ужас гледа роклите, а мисълта,че някога ще го накарат да ги облича, ще трябва да спаси един друг човешки присмехулник.
Един роман, не толкова детски макар че героите са деца, колкото за отношенията между деца и родители, обществените настроения, градските предрасъдъци и най важното – умението да уважаваш себе си...
Дани Петкова, Хеликон Добрич
Харпър Ли не е писателка, която е имала мания за величие или амбиции за известност. И най-красноречивият факт, доказващ това, е нейната единствена книга „Да убиеш присмехулник“. Преизданието е дело на издателство БАРД. Само един роман ни е оставила приятелката на другия голям американски писател Труман Капоти, с когото тя израства на една улица. Днес тя е на 89 годишна възраст и все още е сред нас, почитана и уважавана в американското общество и в цял свят. За романа са се изписали много страници и са казани много думи, затова не смятаме за нужно и ние да допълваме с литературна рецензия. Единственото, с което можем да предизвикаме интереса на тези от вас, които още не са го чели, е нашето собствено възхищение от вечните теми, които Харпър Ли засяга в него, както и начинът, по който целият този разказ ни е поднесен. Да, за морал става дума, за отношение към живота, но майсторката на словото ни поднася всички идеи по ненатраплив и неназидателен начин. Завладяващ е начинът, по който разказвачът, едно дете, ни поднася историята от своята гледна точка. Защото детският поглед е различен от възрастния, защото всички ние порастваме, за съжаление, и забравяме как сме гледали на света някога, колко невинни са били възприятията ни. Мнозина сравняват „Да убиеш присмехулник“ със „Спасителят в ръжта“ на Селинджър именно по аналогията на детския разказ. Но героят на Селинджър е различен по характер от героинята на Харпър Ли и според по-голяма част от читателите погледът на момичето е по-мил и интимен от този на младежа. Присмехулникът е птица, която не прави никому зло, която само пее и носи радост с песните си, затова според поверието е голям грях да убиеш такава птица. В нашата култура поверието се отнася за лястовичките. На улицата, където играят децата, живее един тайнствен човек. И той не прави зло никому... Темата за смъртта тревожи човешкия дух от началото на човешкото съществуване. И няма как да бъде по-различно, ние разполагаме с нещо, което животните нямат, те не се тревожат от смъртта си, за тях тя е естествена, а за нас не е. Американската писателка Харпър Ли е навлязла в дълбокото по един лек и красив начин. Ако не сте прочели книгата като деца, не е късно да го сторите и сега. Има книги, както се казва, които не бива да бъдат пропускани и „Да убиеш присмехулник“ е една от тях.
от Хеликон
Книгата „Да убиеш присмехулник“ е любовна песен за едно детство, за един прекрасен човек и баща - Атикус, за Скаут и Джем, за Дил, за Бу Редли, за първите стъпки, които едно дете прави, за да стане човек с достойнство, за надеждата и за вярата в справедливостта.
Всяка дума от редовете на тази книга е като нота от песента присмехулник - онази, в която се пее за добродетелта, за правдата, за естествеността и радостта. Песента на Живота! Песен, която води хората напред - в по-добро бъдеще!
Това е книга за онези уроци, които, ако всеки от нас е научил в зората на живота си, ще му дадат мъдростта да живее достойно.
Не бива да се пропуска и екранизацията на „Да убиеш присмехулник“, за която филмовата легенда Грегъри Пек получава „Оскар“ за най-добър актьор.
„Присмехулниците са напълно безобидни и пеят, за да ни веселят. Те не ядат нищо от градините на хората, не си правят гнездата в плевните, само пеят от сърце за нас. Затова е грях да убиеш присмехулник.
....
— Почти всички хора са добри, Скаут, когато най-после ги видиш.“
Из „Да убиеш присмехулник“ – Харпър Ли
Любина Йорданова, Хеликон Русе
Харпър Ли е родена през 1926 г. и израства в Монровил, по време на Голямата депресия. Сред предците й е генерал Робърт Лий, победеният командир на армията на Юга в американската Гражданска война. Като дете е близка приятелка със съученика си и съсед Труман Капоти. Още от 7-годишна възраст Ли се опитва да пише.
След като завършва държавното училище в Алабама, Харпър Ли тръгва по стъпките на баща си, местен адвокат, и се записва да учи право. Напуска юридическия факултет на 29 г. и отива в Ню Йорк, за да започне писателска кариера.
В Ню Йорк се издържа като чиновничка в самолетна компания. Ли пише няколко разказа преди да се захване с „Да убиеш присмехулник“. Тя преработва повече от две години романа, въпреки че е одобрен от един издател. На 34 г. Ли публикува романа. Издателството не възлага много надежди на книгата, но творбата веднага постига невероятен успех. През 1961 г. писателката е удостоена с наградата Пулицър В следващата година по книгата й е направен едноименен филм, с участието на Грегъри Пек.
На 5 ноември 2007 г. Харпър Ли е наградена с „Президентски медал на свободата“ за приноса си към литературата.
Продукти, които може също да харесате
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
Сайтът използва „бисквитки“ (cookies) за предоставяне на услугите в него, за персонализиране на рекламите и за анализ на трафика. Ако останете тук, приемаме, че се съгласявате с употребата на „бисквитки“ (cookies). Прочети