Романът „Вълните”единодушно получава най-високата оценка от критиците, защото творбата се извисява като монумент на модернизма, съпоставим единствено с „Одисей” на Джеймс Джойс. Писателката отбелязва в дневника си, че едва във „Вълните” най-после налага собствен характерен стил, като изобщо не се стреми да разкаже някаква история, а пресъздава низ от размишления и проблясъци в съзнанието, възникнали в мигове на прозрение. За Улф най-важно е да изследва дълбините на човешката психика, а във „Вълните” го постига напълно.
„Вълните” излиза през 1931г. и е творба, в която шест персонажа изговарят шест монолога. Шест отделни гласа се редуват и изследват представата за индивидуалността, аза, собствената личност и общността. Всеки един характер е отделен, но същевременно и едно цяло. Бърнард има дарбата на писател и умението да дава словесна форма на преживяното; Луис е аутсайдер, който търси приемане и успех; Невил желае любов и я търси в серия от авантюри с мъже; Джини е човек от висшето обшество, въплъщение на първичната, витална жена, която се осъществява преди всичко чрез тялото; Сузан избягва от града на село, където става многодетна майка и отглежда животни във фермата; Рода е мечтателна и поетична натура, която се чувства постоянно самотна и изолирана. Чрез монолозите се разкриват шест характера от тяхното детство до зрелостта. Резултатът е един прекрасен хор от гласове, които не отбелязват толкова минали събития, но отпразнуват връзката между различните индивидуални части. Персонажите във „Вълните” са неконвенционални, с тънка чувствителност и способност да възприемат действителността извън видимото. Във финала на романа безличните гласове се превръщат обаче в архетипни образи – Сузан представлява образа на майката, Джини на любовницата, Рода е самоубийцата, Невил – хомосексуалистът, Луис –аутсайдерът, Бернард – разказвачът.
Книгата разчупва традиционните представи за жанра и заличава разделението между проза и поезия. Във „Вълните” социалната среда вече е само фон и рязко намалява броят на действащите лица. Улф се стреми да се отдалечи от всякаква фактология, за да постигне пълна свобода и да създаде проза и все пак поезия, да напише роман-поема и в същото време драма.
Героите по двойки представят различните компоненти на човешкото съзнание, описани от Фройд. Невил и Джини олицетворяват инстинктивното и първичното у човека; Луис и Рода символизират моралната част в човешкото съзнание, изградена под въздействието на обществото, а Бърнард и Сузан представят рационалното у човека, което го приспособява към околния свят.
„Романът „Вълните” е логическият завършек в развитието на Вирджиния Улф като модернист”. - Дейвид Лодж
„С „Вълните” Вирджиния Улф дава своя най-голям принос към модернизма”. - Малкълм Брадбъри
„Вълните” на Вирджиния Улф е ярък образец на лирическия роман”. - Мелвин Фридмън
Вирджиния Улф, родена Аделайн Вирджиния Стивън (на английски Virginia Woolf, Adeline Virginia Stephen) е британска романистка и есеистка, която заради репутацията си е смятана за една от най-изтъкнатите фигури в модернистката литература на 20 век.
Между Първата и Втората световнa войнa Улф е значителна фигура в лондонското литературно общество и член на кръга Блумсбъри. Между най-известните й творби са романите „Мисис Далауей“, „Към фара“ и „Орландо“, както и монографичното есе „Собствена стая“ със знаменитата сентенция „една жена трябва да има пари и собствена стая, ако иска да пише проза.“
Аделин Вирджиния Стивънс е родена в Лондон в семейството на сър Лесли Стивън, смятан за основателя на клуба Блумсбери , и Джулия Принсъп Стивън, (1846–1895). Родителите на Вирджиния й преподават в къщи на 22 Hyde Park Gate, Kensington, където обствановката е сплотена и се усеща либералния дух на семейството. Майка й е била женена преди това, но съпругът й умира не след дълго. Същото се случва и с бащата на Вирждиния. В края на краищата семейство Стивънс е много разноцветно – съставено е от деца от три различни брака. Децата на Джулия от първия й съпруг - Джордж Дъкуърт (1868–1934); Стела Дъкуърд (1869–1897); и Джералд Дъкуърд (1870–1937). Лаура Мейкпийс Стивън, дъщерята на Лесли от Мини Такерай, която била обявена за ментално нестабилна и живяла с тях до 1891, след което прекарва остатъка от живота си в клиника ; Ванеса Стивън, Тоби Стивън, Вирджиния и Ейдриан Стивън. Постиженията на сър Лесли Стивън като редактор, критик и биограф, както и връзката му с Уилям Текери (баща на първата му съпруга) са показателни за средата ,в която Улф отрасва. Хенри Джеймс, Джордж Елиът, Джордж Хенри Луис, Джулия Маргарет Камерън (леля на Джулия Стивън ) и Джеймс Ръсел Лоуел, който е кръстник на Вирджиния, са сред редовните посетители на къщата. Джулия Стивън също така играе важна роля. Освободена от поста придворна дама на Мария Антоанета, тя произлиза от семейство на прочути красавици, които са оставили своя принос в развитието на Викторианското общество като модели на различни художници и фотографи. Като допълнение към тези факти идва и огромната библиотека на 22 Hyde Park Gate, където Вирджиния за разлика от необразованите си братя, учи класическа и английска литература. Според Вирджиния най-ярките й детски спомени обаче са свързани не с Лондон,а със Сейнт Айвс, в Корнуол, където семейството й прекарва всички лета от 1895. Семейството отсяда в къща, наречена Talland House , която има изглед към залива Портминстър. Спомените за семейните ваканции и впечатленията от природата, особено от Годвъри Лайтхаус, играят голяма роля в творчеството й в следващите години, особено в романа To the Lighthouse. Вирджиния е едва на 13, когато майка й е сполетяна от неочаквана смърт. Нервните сривове на Вирджиния започват две години по-късно, когато умира и сестра й. Смъртта на баща й през 1904 е причина за най-страшните й кризи и писателката дори прекарва известно време в клиника. Пристъпите й и последвалите ги периоди на депресия, според модерните учени, са също така породени и от опитите на полубратята на Вирджиния да изнасилят нея и сестра й. През целия си живот Улф е съпровождана от резки смени на настроенията. Въпреки че тези редовни психически сривове повлияват силно на социалните й контакти , творческите й способности остават непокътнати. Смята се, че Вирджиния е страдала от биполярно разстройство - болест, оставила отпечатък върху работата й, във връзките й с хората, в живота й и е най-вероятната основна причина за самоубийството й. След смъртта на баща им през 1904 Вирджиния, Ванеса и Ейдриан продават 22 Hyde Park Gate и купуват къща на 46 Gordon Square в Блумсбери. По време на обучението си в King's College London, Улф се запознава с Lytton Strachey, Clive Bell, Saxon Sydney-Turner, Duncan Grant, и Leonard Woolf като заедно формират ядрото на интелектуалния кръг, познат като Блумсбери Груп, който се прочува през 1910 със сценка, в която Вирджиния е облечена като мъж от Абсинското кралство.