Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

За привиденията, богъртите и... момичетата с островърхи обувки

"Веднъж татко ми каза, че жените знаят неща, които не са известни на мъжете. Че понякога имат определено изражение в очите, но когато го видиш, никога не бива да ги питаш какво си мислят. Сториш ли го, най-вероятно ще ти кажат нещо, което не искаш да чуеш."

Томас Уорд е седми син на седми син – това означава, че има дарбата да вижда и чува призраци и други свръхестествени същества, и е естествен враг на тъмните сили. Томас обаче е и обикновен фермерски син, при това още ненавършил 13 години. И е главен герой в „Чиракът на Прогонващия духове”, първа книга от поредицата „Хрониките Уордстоун” на Джоузеф Дилейни.

Историята започва с началото на чиракуването на Том при Джон Грегъри, Прогонващия духове, който повече от шейсет години брани Графството от тъмните сили. Краят на неговото време обаче наближава малко по малко и скоро някой друг ще трябва да заеме мястото му. Том е роден с необходимото, но това не му помага да се страхува по-малко и само времето ще покаже дали именно той ще се превърне в новия Прогонващ духове, или ще се провали, подобно много други чираци преди него.

Макар да е наясно, че това е самотен и зловещ занаят, Том все пак го предпочита пред монотонния фермерски живот, а и иска да накара майка си – основният инициатор на чиракуването му при Прогонващия духове – да се гордее с него. В началото му се налага просто да свикне с многото учене и порядките в дома на Прогонващия духове. Не след дълго обаче среща Алис – момиче на неговата възраст, приятно на вид, поне до момента, в който Том забелязва... обувките й. Прогонващия духове изрично го е предупредил да внимава с жените и особено с онези, които носят островърхи обувки, без да уточнява причините. Допълнителен довод да се пази от Алис е, че леля й е Костеливата Лизи, вещица с лоша слава в областта. Том обаче прави грешката да обещае услуга на Алис и това ще го доведе до сблъсък с Майка Молкин – най-опасната вещица в Графството, понастоящем обуздана в яма в двора на Прогонващия духове... но не за дълго.

Тонът на историята е приятно зловещ, точно на границата между детска книга и хорър, а Дилейни се справя наистина добре с това разказът на героя му да звучи прямо и непринудено, както би подхождало на момче на тази възраст. Плюс за мен е образът на Прогонващия духове, който е точно от любимия ми тип герои - мрачен и потаен, труден за разгадаване, но човечен, макар това само да е загатнато тук-там. Втора част от поредицата - „Проклятието на прогонващия духове“ - е вече факт, както и екранизацията „Седмият син“ с Джеф Бриджис, Бен Барнс и Джулиан Мур в главните роли. Добре е да имате едно наум за филма, тъй като той е по-скоро базиран на мотиви от книгите и, за съжаление, голяма част от автентичната им атмосфера се е изгубила някъде в процеса. Но все пак, ако гледате „Седмият син“ за забавление и нямате твърде високи очаквания, няма съвсем да си изгубите времето.