Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

„Фермата на животните” е книга от Джордж Оруел, публикувана през 1945 г. Според списание Time тя е сред стоте най-добри романа, писани някога на английски език.
Антиутопичната приказка разказва за една ферма, известна първоначално в околността като фермата на Старото имение на мистър Джоунс. След време тя е преименувана на „Фермата на животните”.
След съня на шопара - стария Майор, който напомня явяването на Бог пред Мойсей, животните решават да се разбунтуват. Така те създават цяла философска система, наречена анимализъм, според която човекът е най-големият им враг и той трябва да бъде премахнат, ако искат да живеят по-добре. Начело на бунта, който се оказва успешен, застават двата нереза – Объл и Наполеон.
Мистър Джоунс е изгонен от фермата и и тя е изцяло във владение на животните. Кравите, козите, конете, магарето, кокошките, кучетата и прасетата заживяват свободни и щастливи. Много от тях се опитват да се ограмотят, но се оказват неспособни (глупави) да наизустяват и да четат.
Ето така започва падението на невежите животни, които са подложени на яростна пропаганда от страна на прасетата, най-вече Наполеон и Квик, които успяват да настроят всички против Объл, макар неговите усилия да са насочени към общото благо. Той също е обявен за враг и изгонен. Тогава начело на животинското общество застава наглия Наполеон, който ползва привилегии повече от другите, самоназначава се, самонаграждава се, самохвали се и е пазен от добре обучени кучета.
Постепенно идиличният живот се превръща в непрестанно бъхтене и гладуване за животните. Седемте заповеди се променят, принципите на анимализма се преиначават в името на онези, които не работят, а само раздават заповеди. Стига се до там, че всеки, който наруши правилата, е екзекутиран. Цари пълна дезинформация, която превръща обитателите във фермата в лесноуправляеми същества. Така минават години. Никой вече не си спомня за онези далечни дни, пълни с надежда за по-добър живот. Старите животни са уморени, а новото поколение е още по-невежо и сляпо се подчинява. Стига се до там, че човеците са допуснати до фермата и стават първи приятели с прасета.
Кръгът се затваря – животните пропадат до най-ниските човешки страсти, а хората до животинските си инстинкти.

Самият Джордж Оруел заявява, че книгата му е написана против режима на Сталин. Но всъщност тя е сатира на всеки тоталитарен режим и религиозно течение, които издигат в култ една личност или идея, а всички други са подчинени и невежи роби.
„Фермата на животните” и днес е актуална и вярна, както когато е била написана преди повече от 70 години. Много неща са се променили и развили оттогава, но в същността си хората са същите и процесите се повтарят, но под друга форма и име. Като пример може да се посочи нарастващата заплаха от ислямския тероризъм и вербуването на млади хора, превръщането им в самоубийци и убийци.
Поредното престъпление в човешката история, причинено от глупост и незрялост, които Оруел осмива така майсторски в книгата си.

„Пътят към ада е осеян с добри намерения...“

В световната история неведнъж сме били свидетели на множество примери, когато някоя власт излиза на сцената с хуманни и добри намерения, но впоследствие се превръща в авторитарно управление и потъпкване на човешките права. Най-странно и иронично е точно това, че в повечето случаи гореспоменатато управление застава на власт, носено от вълната на недоволството на масите именно срещу потъпкването на същите тези човешки права. Прибавете към това управление маниакалното желание на някой самоповярвал си индивид, слабата обществена памет и липсата на инициативност или мнение, и се получава една изключително жестока и зловеща обстановка, която спокойно можем да сравним с ад.
Такава ситуация ни описва и Джордж Оруел в своята антиутопия „Фермата на животните“. В тази класическа творба, чрез умелото използване на алегорията като похват, е предадена една цяла политическа система, чиито привърженици, макар и малко, все още можем да срещнем и днес. Точно заради опасността такива антихуманни управленски строеве да застанат отново на сцената, тази книга е задължителна за всеки човек, за когото свободата е нещо свещенно.

П.С. Всяка прилика между действителни лица и животни НЕ е случайна!!!