Дори ако през периода Хейан (VIII – XII в.) бяха създадени само “Генджи-моногатари” и “Записки под възглавката”, това пак щеше да бъде “златен век” на японската литература.

“Записки под възглавката” е своеобразна енциклопедия на своето време. “Писах за интересните неща в живота, за хубавите хора, които съм срещала; в записките ми има и много стихове; разказвала съм и за дърветата, за птиците, за насекомите…” – обяснява самата Сей Шонагон и трябва да признаем, че нищо не е убягнало от наблюдателното й око.

“Записки под възглавката” (началото на XI в.) поставя началото на един много специфичен жанр в японската литература – “дзуйхицу”, което в буквален превод означава “следвайки четката”. Това великолепно произведение е съставено от самостойни разнородни глави (яп. “дан”), свързани произволно, “следвайки четката”. Но както и да подредим епизодите, това няма да наруши целостта на произведението, защото тя не се постига чрез стриктна композиционна структура.