Цветя на злото

Автор: Шарл Бодлер

Коментари: 5

Издател Захарий-Стоянов
Преводач Кирил Кадийски
Брой страници 278
Година на издаване 2007
Корици меки
Език български
Тегло 324 грама
Размери 21x14
ISBN 9547398393
Баркод 9547398393
Категории Световна поезия, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Хартиено издание

Наличност: НЕ
Доставка: не е в наличност

Цена: 8.00 лв.

Сред гробницата тъмна на скръбта,
където мен Съдбата заточи ме,
където лъч не трепва и Нощта
е господарката със странно име,

а аз - художник на насмешлив бог,
осъден да рисувам върху мрака;
където сам като готвач жесток
сърцето си варя, че глад ме чака,

понякога пристъпва нежна, кротка
виделина - тъй както днес проблясна!
И докато израсне тя - една! -

по леката й източна походка
познавам свойта гостенка прекрасна:
макар и черна - все пак светлина.

Ключови думи: Литература за 10 клас, Задължителна учебна литература

от Нина Пенова / дата: 10 сеп 2008

И според мен е страхотно, но не мога да си намеря книгата :(

от Дамян / дата: 09 май 2008

Ами...толкова от мен по темата Бодлер :) Ако някой си купи книжката и не му хареса, лично ще му върна парите да ми пише :)))

от Дамян / дата: 09 май 2008

Ето пак SPLEEN в превод на Кирил Кадийски

Щом сводът пак захлупи с капака от олово
духа ни жалко стенещ в безкрайна самота
и хоризонта стегне в прегъдка, и отново
навъсен ден ни прати - по-черен от нощта:

щом бързо се превърне във влажен склеп земята
и нашата Надежда сред мрака разлюлян
като подплашен прилеп с див писък се замята
и блъска си главата о гнилия таван

Щом струите сред мрака - студени и железни -
засвяткат като пръчки на каменен затвор
и паяци коварни вдън мозъчните бездни
без шум разгънат мрежи пред болния ни взор

внезапно с бяс избухват безмълвните камбани
и хвърлят към небето ужасния си вой
те,духове бездомни,които - изтерзани
от стонове и спазми - не знаят миг покой.

И шествие безкрайно без плач и без литаври
в душата ми се ниже:Надеждата ми пак
ридае победена и Ужасът се гаври -
над моя клюмнал череп забучил черен флаг

от Дамян / дата: 09 май 2008

Шарл Бодлер

SPLEEN
Когато натежи като капак небето
върху духа, съзнал печал и нищета,
и хоризонта цял обгърне, при което
ни праща черен ден, по тъжен от нощта;

когато този свят прилича на килия
и като прилеп чер надеждата, едва
размахала криле, се блъска и боли я
в разкапания свод ударила глава;

когато дъжд струи и бързите му дири
с решетка на затвор огромен бих сравнил
и мълчалива сган от паяци-вампири
изплитат мрежи в кът на мозъка унил,

камбани с бесен звук отекват в надпревара
и небосвода цял от ужас е обзет
като че духове подир прокоба стара
витаят по света с ридания безчет.

И катафалки, без мелодия привична,
без барабанен гръм, се влачат бавно в мен;
Надеждата е в плач и мъка деспотична
развява черен флаг над моя лоб смразен.

Превод П. Симов

от Дамян / дата: 09 май 2008

Невероятно...тази книга я има!?Наистина не вярвам, че е издадена, ГЕНИАЛНА!Любимия ми стих от там

МЪРША
В прекрасна лята утрин - спомни си,скъпа моя,
спомни си тази случка пак:
внезапно жалка мърша съзряхме на завоя
връз ложето от камънак
В една цинична поза като жена продажна
лежеше тя без капка смут
разкрачена безгрижно от пот и лиги влажна
с корем от газове издут.
А слънцето над нея печеше в небосвода,
бодеше я с безброй жила,
да върне без остатък на вечната Природа
това,което е била.
И гледаше небето как скелета оголен
цъфти като разкошен цвят.
Смрадта бе тъй ужасна и в тоя въздух болен
зави ти се внезапно свят.
Нападаха корема мухите забръмчали
там дето в боен ред пълзят
личинки - черна каша - по дългите парцали
на гниещата мека плът.
Като вълни в морето пропадаше,растеше
и вреше шаващият куп
би казал оживял е - набъбраше свистеше
и се множеше тоя труп.
Летяха странни звуци от купчината жалка
като ветрец,като река
или като зърна в желязната веялка
въртяна бавно на ръка.
И изведнъж...Как всичко тук избледня,застина
или бе странен сън това -
художникът по памет завършва тъй картина
нахвърляна едва,едва -
дойде сърдито куче и дебнеше ни клето
назад в високите скали
и чакаше да грабне и отнесе парчето,
което от костта свали...
И ти уви,ще станеш зараза,тлен в земята,
пръстта и теб ще заличи,
ти - моя страст,мой ангел,ти - слънце за душата,
звезда за моите очи.
Да!Ти ще спиш,царице на грациите мили,
в дълбокия и тайнствен мрак,
ще плесенясва бавно под мръсните бодили
оголения ти гръбнак.
Но щом с целувки алчни нахвърлят се - кажи ги
на червеите в твоя ров
че аз спасих - и образ,и чувства най-честити!
разпадналата се любов

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

Бодлер и неговото въображение надскачат шаблоните на своето време и отправят смело предизвикателство пред читателската публика и днес – да приеме и осъзнае една изтънчена символика и естетика, уникално светоусещане и гняв към скованите схеми и скучните норми.

Историческото и литературно значение на творчеството на Бодлер е просто огромно.

Томчето „Цветя на злото” е представително и въвежда в цялата сложна красота на поетичните вселени на автора. В него има всичко, което прави Бодлер един от най-значимите поети на модерната епоха – майсторство, сложна игра и преплитане на символи, елегантен еротизъм (сложни любовни послания), усещането за преходност и тленност, за зло, болка и скръб,преливащи в една дълбока тъга, една „световна меланхолия”.


Всеки готов да усети тези послания ще остане запленен от Бодлер.

Димо Георгиев, Хеликон Шумен