В книгата на Марсилската болница за 1891 г. е записано, че на 10 ноември е почитал Артюр Рембо - търговец. И не защото е бил забравен като творец. Той е забравил, че някога е бил поет. Много направления и школи го смятат за свои предтеча. Той принадлежи повече на 20 век, отколкото на времето, в което създава своите гениални стихове; времето, направило от него едно чудо и твърде бързо убило поета у неистовия юноша. "Детето-Шекспир" - както го нарича Юго. Сбъднатите прозрения и тия, на които предстои да се сбъднат, дават блясък на истинското творчество. Озаренията на Рембо не са фойерверките на лесната слава, а галактика, която се движи и по пътя си озарява другите. Непредсказуеми са пътищата, по които ще премине тая мъглявина (това е за ония, които обичат разбираемата - за тях! - поезия), но едно е сигурно - пространствата пред нея са бездънни.

Ключови думи: Задължителна учебна литература