Ханшан /Студена планина/ е прозвището на поет-отшелник от династия Тан /VII-IX век/, чието истинско име остава неизвестно. Напуснал родното си място, той се заселва в свещената за даоистите планина Тиентай.
Ханшан е първият, който пише поезия на разговорен език. Пренебрегван от традиционните класици, но цитиран от чан-будистките наставници, той става любим поет на бийтпоколението от 60-те години на ХХ век.
Американският писател Джак Керуак посвещава на Ханшан книгата си "Бродягите на Дхарма", а поезията на известния хайку-поет Мацуо Башьо е силно повлияна от стила му. Събраните му стихове са 313.