“Подобно заглавие обикновено насочва към малко позната страна от творчеството на добре известен писател. В случая това е валидно само отчасти, макар появата на „Дон Жуан" да е първа среща на българския читател с гениалната творба на Байрон. Великият английски романтик е „непознат" у нас почти в буквалния смисъл на думата поради обстоятелството, че значителна част от обемистото му творчество все още не е преведена на български език. Достатъчно е да споменем само прочутите му романтични поеми „Гяур", „Корсар" и „Мазепа" или поемите от последния му творчески период - „Бепо", „Пророчеството на Данте", „Видението на Страшния съд" и др.

Възприемането в България на Байрон, на един от най-значителните европейски поети, е непрестанно усилие за навлизане в необятния му и сложен свят, което още не е отбелязало своите големи сполуки. През последните сто години, откакто българският художествен превод „стъпи на краката си", на пръсти се броят преводите из творчеството на Байрон, които имат някакво значение за нашата култура. Сред тях бихме могли да отбележим комай само „Шильонският затворник", претворен от Д. К. Попов (но в интерес на истината трябва да добавим, че този превод, значителен за времето си като постижение и като обществено въздействие, днес вече е остарял), и Гео-Милевото тълкувание на драматическата поема „Манфред”. /.../

Чрез този първи пълен поетичен превод у нас Байроновият сатиричен епос “Дон Жуан” сега широко отваря врата към едно магнетично име. Име, в което са сплавени революционерът от Мисолунги и гениалният поет, болезнено чувствителният романтик и блестящ изобличител на гнета и неправдата.”
Симеон Хаджикосев