Въжеиграч
Автор: Никола Петров
| Издател | Жанет-45 |
| Брой страници | 44 |
| Година на издаване | 2012 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 100 грама |
| Размери | 17x19 |
| ISBN | 9789544918699 |
| Баркод | 9789544918699 |
| Категории | Българска поезия, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
Авторът е лауреат на Националния младежки конкурс за поезия "Веселин Ханчев" 2011.
Отсега ти казвам:
няма да те удостоя с поантата
която заслужаваш
къде приключват миглите
къде започва въздухът ежду телата ни
не се наемам да реша
и трудно ми е да повярвам
че историите си имат край;
та свършеците са неуловими
като да познаеш сняг от сняг
като ъгълчетата на устата ти
когато ти признах: от всичко
най ме бива в пристрастяването
особено към вредните неща
особено когато няма изглед
за добра развръзка.
Все още няма мнения за тази книга.
Напиши коментарЩе бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
В своята дебютна стихосбирка, резултат от голямата награда на „Веселин Ханчев“ 2012, Никола Петров те кани на една разходка.
Една разходка из града малко след залез, когато може да дойде – а може и да не дойде – дългоочакваният апокалипсис.
Една разходка из много личното - но не болезнено личното - писане, което е премерено с прецизността на лекарство-отрова.
Една разходка по въже, по което не си искал да вървиш – но след като тъй или иначе си се озовал на него...
Осъзната, обяздена, мъдра, но по учтив източен маниер, искрена, но не по шумния начин поезия – толкова хубава, че няма значение дали е „модерна“ или „класическа“.
Всъщност прочети я просто – тя така или иначе кани на разходка "теб".
"а когато най-накрая стигна
уморени
ще сънуваме“
Мартин Колев, Хеликон София - Стамболийски
