Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

През далечната 1996 г. Малкълм Гладуел публикува две статии в The New Yorker, които стават повод през 2000 г. на бял свят да излезе първата му книга „Повратната точка: Как малките неща могат да доведат до големи промени”. Тя се превръща в абсолютен бестселър.
Самият автор споделя, че онова, което го е вдъхновило, са изследванията върху на пръв поглед необяснимо намаляващата престъпност в Ню Йорк сити.
Така той решава да разгледа подобни положителни и отрицателни за обществото тенденции в различни сфери, за да докаже как незначителни промени могат бързо да доведат до нечувани резултати.

Още в увода на книгата Гладуел заявава: „Повратната точка” е биографията на една идея, а идеята е много проста. Идеята е, че най-добрият начин да проумеем появата на различни модни тенденции или покачването и спада на вълните на престъпността, или превръщането на неизвестни книги в бестселъри, бума на цигарите сред подрастващите или пък принципа на разпространението на мълвата, както и която и да е от загадъчните промени, които оставят своя белег върху нашето ежедневие – е да ги разглеждаме като епидемии. 

Приемайки случващото се като социална епидемия, Гладуел заимства медицинския термин „повратна точка”, с която да обозначи решаващия момент, „когато всичко може да се промени изведнъж”.

Тук история, бизнес, телевизия, политика и психология са впрегнати като източници на ярки примери в полза на горната теория. Основното и наистина вдъхновяващо становище, което трябва да се запомни е, че една малка промяна или идея, поднесени от определен тип хора (Знаещи, Свързващи и Продаващи – Закона за малцината), представени по заразителен и прилепчив начин, поставени в подходяща среда (Силата на контекста), могат да доведат до невъобразими последствия.
Любопитно е да се прочете за изненадващия възход на „Хъш пъпис” – марка американски обувки; намаляващата престъпност в Ню Йорк през 90-те, когато в рамките на 5 години броя на убийствата спада с две трети, което си е направо срив; историята на епидемията от сифилис, обхванала Балтимор; появавата на детското предаване „Улица Сезам” и превръщането му в толкова успешно и любимо; успехът на американската фирма „Гор Асошиътс”; тютюнопушенето при подрастващите и други.
Наистина интересните примери, чиито недостатък са излишните подробности, които авторът посочва. И ако в края на книгата все още не си достатъчно убеден в ефекта на повратната точка, то поне започваш да виждаш средата си и хората в нея от друг ъгъл, обясняваш си определени случки по нов, различен начин. А една неприятна ситуация може да се превърне в стимул за действие, знаейки че „светът може да се промени – с незначителна намеса там, където трябва.”

Полезно би било тази теорията да се преразгледа в условията на социалните мрежи, които днес са най-често използваната и ефективна база за бързо разпространение на идеи.