Ама какъв е този човек, който работи по някаква поръчка за частично фалшифиицране на историята? Тенденциозно, избирателно. Изкривена през призмата на комунистическата идеология демократична концепция за света... Харесва се само на крайно леви индивиди. Те смятат и, че има някакъв талант и познания. Има случаи, в които казва верни неща, но как иначе? Та историческата гилдия нали в противен случай ще го отхвърли... Лансиран е като "кадърен" и с "дар слово"... пък и доста се клатушка партийно... То наистина аман от комунисти, ченгета и некадърници, считани за герои!
За кожата на едно ченге
Автор: Божидар Димитров
| Издател | Уникарт ЕООД |
| Брой страници | 288 |
| Година на издаване | 2015 |
| Корици | твърди |
| Език | български |
| Тегло | 454 грама |
| Размери | 16x23 |
| ISBN | 9789542953401 |
| Баркод | 9789542953401 |
| Категории | Мемоари. Документалистика. Българска, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
Популярен историк, с широки интереси в полето на историята, политически ангажиран и активен, противоречив, обругаван от едни и възхваляван от други, Божидар Димитров отново ни провокира – този път, като публикува досието си на сътрудник на Държавна сигурност.
Автобиографичният разказ, предхождащ документите, налага тезата: "Аз не бях доносник, а разузнавач. Работих за интересите на България”.
Ключови думи: България между Изтока и Запада, Божидар Димитров
Ами кланяйте се, поливайте се със "свещена вода" ... за останалото - по-добре без коментар.
Ами кланяйте се, поливайте се със "свещена вода", щом искате... Що се отнася до "безкрайните" знания, оставам с много дълбоки резерви.
Ами кланяйте се, поливайте се със "свещена вода" и така нататък ... Ако и това е ерудиция и "знания" ...
Божидар Димитров е най-достойния Българин в момента.Мисли,говори и деиства в интерес на България.Естествен и непренуден.Богата обща култура,а в неговата област-безкрайни знания.Поклон!!!!!
Защо така не вярвам на човек, който винаги знае всичко, говори с апломб и е компетентен за всички времена и народи ...
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
След Симеон Дянков и друг от министрите на ГЕРБ решава да издаде на книга своите възгледи за света. „За кожата на едно ченге“ (изд. УНИКАРТ) обаче е на малко по-различна тематика и Божидар Димитров, когото всички познаваме като един от най-добрите съвременни български историци, е решил да увековечи фактите и размислите около своето минало на агент от Държавна сигурност. Ние не избираме кога да се родим и кои да бъдат наши родители. Божидар Димитров не е избрал сам да живее в епохата на комунизма, нито е носил вина за това, че е талантлив учен. Едва ли може да се осмисли днес от младите, които не си спомнят онези времена, но не е имало интелигентни представители, които да са най-изтъкнати от която и да е научна сфера, останали извън ДС. Притежаваш ли знания, умения, талант, спадаш ли към елита на своята културна област, ДС те забелязва и предпочита да работиш за нея, вместо да рискува да работиш за някое чуждо разузнаване. Студената война е била факт, в условия на война са необходими „бойци на тихия фронт“, а кои са най-добрите бойци, ако не знаещите и умните? „За кожата на едно ченге“ може да се стори вече банална като тематика, но според автора й, а и според повечето изследователи, е много необходимо да се направи ясното разграничение между доносничеството и работата в полза на държавата. В книгата се съдържат документи от досието на Божидар Димитров, който е бил воден на отчет с псевдонимите „Тервел“ и „Кардам“, и негови обяснения към тези документи. Според историка, това е първото изцяло публикувано досие на секретен сътрудник на службите. Той е роден на 3 декември 1945 г. в Созопол, родителите му са бежанци от Източна Тракия. Завършва история и археология в СУ, защитава докторска дисертация по история. След 1973 г. започва да сътрудничи на Държавна сигурност в направление културно-историческо наследство. В първото правителство на Бойко Борисов е министър без портфейл, отговарящ за българите в чужбина. Божидар Димитров е автор на над 20 монографии и около 200 студии. Убедени сме, че „За кожата на едно ченге“ е книга, която ще предизвика интереса на любопитните читатели, които се интересуват от близкото минало и че е един добър принос в жанра на мемоаристиката.
