Дао Дъ дзин (Книга за изконния път) на Лао Дзъ е трактат за изкуството на живота, неподвластен на времето. Централният персонаж на Лао Дзъ е човекът, който е в съвършена хармония с естественото състояние на Всемира. Той овладява Природата, не защото я побеждава, а защото се слива с нея. Като съблюдава Дао и се отрича от всички предубеждения, съждения и желания, у него се поражда естествено състрадание. Дълбоко в съществуванието си той открива съкровените истини за изкуството на живота, които са парадоксални само на повърхността – колкото сме по-уединени, толкова по-милосърдни ставаме; колкото по-искрено се отказваме да притежаваме всичко обичано, толкова по-действителна става любовта ни; колкото по-ясно виждаме отвъд доброто и злото, толкова по-пълноценно се вселяваме в доброто.