Това не е автобиографична книга, нито е история на така и несъстоялия се преход в България. Тази книга е за трънливия път на надеждата, за изгрева и залеза на една илюзия, представена като красива истина. За коварството и лъжата. За паяжината от интриги, променила съдбите на мнозина. За възхода и падението на личности, играещи роля и в днешното управление на страната ни. За опитите да бъде заглушен гласът на тези, които имат простички житейски желания - за дом, работа, родина, за правото да носят рожденото си име. Един разказ от първо лице, който дава да се разбере, че въпреки невидимите ръце, които пренареждат шахматната дъска на историята и събитията, все още има хора, които застават с лицата си и са готгови да споделят преживяното, без да се страхуват.

Ключови думи: България между Изтока и Запада, ТОП 121 Нехудожествена литература 2020