Книгата „Дипломатическа история на Освобождението на България“, която читателите наскоро ще имат възможност да разгърнат е поредната сензация, скрита досега в личния архив на Симеон Радев. Тя е поредният втори том от наченатата библиотечна поредица на издателството „Неиздавани ръкописи“, първият том от която съдържаше две непубликувани досега книги от капиталния труд на С. Радев „Строителите на съвременна България“ – „Произходът на съвременна България“ и „Руско-българският конфликт и дипломацията (1886-1887 г.)“. Във вторият том от тази поредица видният български дипломат се изявява като историк на дипломацията. Натрупаният дългогодишен опит С. Радев успява да приложи и като изследовател на дипломатическите борби около Източния въпрос и по-специално на дипломатическата история на Освобождението на България. Върху този си труд бележитият наш историк работи в продължение на две десетилетия, като негова изворова база са хилядите открити от него документи в архивите и библиотеките във Виена, Мюнхен, Париж, Лондон, Вашингтон, Санкт Петербург, Москва, Брюксел и Букурещ, много от които все още са непознати и недостъпни за българските изследователи.

Книгата, която ще имате удоволствието да прочетете, може да се приеме и като един блестящ очерк върху историята на Източния въпрос, както и на една първа по време история на балканските народи на фона на войни и въстания, преплетени с тайни и явни дипломатически ходове, и всичко това по време на културния, църковен и революционен подем на народа ни. Че историята на балканските народи е тясно преплетена и свързана, свидетелстват и многобройните страници, посветени на историята на двете дунавски княжества Влашко и Молдова, на освобождението на Гърция и сключването на Одринския мир, аргументираното излагане на сръбската история на основата на архивни документи – и всичко това в тясна връзка с историята на нашия народ.

В разказа на С. Радев става сблъсъкът между Русия и останалите Велики сили по българския въпрос, като много от разгърнатите от историка сюжети звучат актуално и днес. Неповторими са и Симеон-Радевите редове, посветени на възторга на българския народ от Освобождението. В разказа си дават среща дипломати от световна величина като граф Клеменс фон Метерних, граф Гюла Андраши, граф Алоис Ерентал, граф Неселроде, княз Александър Меншиков, княз Григорий Орлов, княз Александър Горчаков, граф Н. П. Игнатиев, Николай Гирс, граф Владимир Ламсдорф, „железният“ канцлер княз Ото фон Бисмарк, княз Стефан Богориди, лорд Стратфорд Канинг, лордовете Странгфорд и владетелите – действащи фигури по време на Източния въпрос ? турските султани Абдул Азис и Абдул Хамид, руските императори – двамата Николаевци и тримата Александровци, австрийският император Франц Йосиф, германският кайзер Вилхелм и френският император Наполеон III.

Ключови думи: България между Изтока и Запада