За съвременниците Станиславки (ако са чували за него) е нещо като стар, ненужен, забравен паметник, чието място е в някой измислен музей на "социалистическото изкуство". Неговата "система" е нещо остаряло, отминало във времето и загубило се в "постмодерните времена", от което вече не се нуждаем и не би могло повече да ни служи - екземпляр от далечната история, както днес обичат да казват.
Впрочем не е по-различно отношението към неговото наследство и сред хората, които днес работят в театъра или обучават бъдещите артисти. За младите това име е не повече от част в задължителния списък с имена, за които е достатъчно да знаеш, че ги е имало и за които, ако е необходимо за изпит, винаги можеш да намериш и набързо да свалиш от "Гугъл"...

На сцената в Русия в края на XIX в. господстват принципите на един традиционен театър с присъщите му маниери на актьорска игра, на оформление и организацията на спектаклите. Все още предстои да се утвардят режисьорската интуиция и принципите на модерната психологическа драма. А Константин Станиславски е човекът, осъществил тази огромна реформа, придал ново лице на съществуващия дотогава театър и определил облика и някои от основните тенденции в съществуването и практиката на европейския театър през първата половина на изминалия XX век и на методите за подготовка на артистите.
Станиславски извършва огромна реформа, с която слага край на съществуването на една вековна сценична традиция и става един от хората, преобразували из основи зданието на съвнеменния театър.

Ключови думи: Влез в света на изкуството