Защо древната мъдрост е важна за съвременния свят


Едно от големите удоволствия от пътуването е възможността да живееш сред народи, които не са забравили традициите, все още усещат миналото си във вятъра, докосват го в изгладените от дъждовете камъни, вкусват го в горчивите листа на растенията. Да знаеш, че в Амазония шамани ягуари все още пътешестват отвъд Млечния път, че в митовете на инуитските старейшини все още пулсира смисъла, че будистите в Тибет все още следват живота на Дхарма, означава да осъзнаеш, че социалният свят, в който живеем, не съществува в някакъв абсолютен смисъл, а е по-скоро само един модел на реалността, следствие от комплекс мисловни и духовни избори, направени от нашите културни предшественици, макар и успешно, преди много поколения.


Но независимо дали пътуваме с номадите пенан из горите на Борнео, с последовател на вудуизма в Хаити, с някой курандеро из високите Анди в Перу, отсядаме в тамашекски кервансарай сред червените пясъци на Сахара или изкачваме с пастир на якове склоновете на Чомолунгма, всички тези народи ни учат, че има и други варианти, други възможности, други начини на мислене и взаимодействие със земята. Подобна мисъл може само да ни изпълва с надежда.


Първоначално Дейвис ни запознава с навигаторите от Полинезия, чиито предци заселват Тихия океан преди векове. Те и досега се ориентират по звездите и небето, без да ползват достиженията на съвременната наука.


Заедно с учения читателят посещава народите на Анакондата, населяващи Амазония, става свидетел на техните ритуали, проучва житейските им правила. В Андите пък се среща с наследниците на древните инки и тяхната необикновена връзка със земята. Уейд Дейвис ни превежда и през земите на Борнео и Непал, обяснява културите им, техните легенди и вярвания.


Наистина е необходимо да се осъзнаят уроците от тези пътешествия: уникалното интеркултурно наследство е вече застрашено от изчезване. Изглежда имаме последен шанс този всеобхватен архив от знание, опит и духовност да бъде запазен.