Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Откакто съществува човешкият род, хората, владеещи силата на словото, винаги са били на особена почит. Били са смятани за посредници между света на простосмъртните и света на боговете. Тези полубожества привличат с дарбата си, но и пораждат и известен страх. Неообяснима е способността им  да създават нови светове.

В основата на всеки разказ в този сборник стои опитът да се открие от една страна  човешката душа, а от друга - отговор на въпроса какво ни прави хора, кое е това, което ни кара да страдаме, да се усмихваме, да се влюбваме.

Книгата дава петдесет различни отговора от петдесет различни майстори и всеки от нас може да открие този, който е най-близо до неговия светоглед.

А  докато търсим  “своя” разказ, със сигурност ще се насладим на СЛОВО в най-съвършен вид.

При наличието на толкова добри съвременни автори да се потопиш в класиката на 20 век е истинско предизвикателство.

Поне за мен.

Защото с тези автори аз съм израснала, а връщането към старата любов често ни носи разочарования.

Но... класиката е винаги на мода! И аз с удоволствие си припомних неподражаемата чеховска атмосфера в „Ана на шията”, преклонението на Джек Лондон пред силните жени и всепобеждаващата любов в „Мъжеството на жената”, завладя ме отново магията на любовта в „Даровете на влъхвите” на О.Хенри, изпитах възхищение от истинското приятелство и силната любов в разказа на Хенри Джеймс „Дървото на знанието”. Развеселих се от разказа на Бранислав Нушич  за „Първата любов” , съпреживях още една голяма и неумираща любов, съхранила се  в сърцето и помътеното  съзнание на героя от „Разказът на калифорниеца” на Марк Твен ...

Забелязахте ли коя е думата, която се среща най-често в моето експозе? Да, любов! Любовта в нейните различни измерения присъства във всеки един от разказите. Откриваме я дори и в „Есен” на Август Стриндберг, където героите са в плен на меланхолията, породена от дългите съвместни години. И съм склонна да се съглася с него, че онова, което е било надценявано поради трудността да бъде спечелено, лесно става предмет на незачитане...

Ще завърша с моя любимец от онези млади, романтични и пълни с надежда години – Скот Фитцджералд, като се присъединя към неговата констатация – има различни видове любов, но никога една и съща два пъти...След тези думи няма какво  да допълня, а само ще ви кажа – няма да съжалявате, ако поставите на нощното си шкафче този сборник и преди да заспите, си доставите малък празник за душата с един от  разказите в него...