Започвам да се чудя какво чете Мони, всяка втора книга хвърля в кошчето. А може би мисли за околната среда и по тази причина ги дава за преаботване.
Книгата е великолепна. Има си причина да е класика, незабравена от времето.
Граф Монте Кристо Т.1-2 - луксозно издание
Автор: Александър Дюма
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Труд |
| Брой страници | 1384 |
| Година на издаване | 2006 |
| Корици | твърди |
| Език | български |
| Тегло | 1535 грама |
| Размери | 21x14 |
| ISBN | |
| Баркод | |
| Категории | Европейска класика, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
"Моите мечти нямат граници - аз винаги искам невъзможното."
Класически трилър на отмъщението. Шедьовър на приключенската литература."
The Observer
Ключови думи: класика, Седмица на Александър Дюма, Обещах си да прочета
А, тъй...Мони! Кажи им! Кви са тия Дюма, Юго, О'Хенрита там, Стивън Кингсовци и оня как беше, Пратчет... В коша! Кой им каза, че могат да пишат,а? Мони - министър на културата, викам аз! Мони! Мони! Азис - вицепрезидент! Сигур има петнайсет висши! Упс...май се пише вишу, как забрайх...
Прехвалена книга, в кошчето за хартиени отпадъци.
уникален шедьовър.
Произведението е наистина шедьовър. Увлекателна и богата история за малки и големи.
Това луксозно издание е доста скъпо, но в никакав случай не се задоволявайте да четете разни адаптирани версии. Велик роман...
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Шедьовърът „Граф Монте Кристо” от Александър Дюма е едно от най-вълнуващите произведения на литературата. В него се преплитат темите за щастието и нещастието, престъплението и наказанието, прошката и мъдростта. Ние днес сме тези, които четем и препрочитаме този роман и разбираме, че отмъщението никога няма да ни върне изгубеното щастие, изгубената любов, изгубения живот.
Главният герой Едмон Дантес, който по-късно се превръща в благородния и решителен граф Монте Кристо, пленява сърцата ни и ни кара да се замислим колко кратък е животът и как не трябва да пропиляваме нито един миг от него.
„...моите мечти нямат граници, аз винаги искам невъзможното...чакай и се надявай...единственото, което ни остава...”
Петя Георгиева, Хеликон Пловдив
Александър Дюма е роден на 24 юли, 1802 в град Вийер Котре, департамент Ен (близо до Париж), Франция. Той е син на Томас-Александър Дюма — френски генерал и Мария-Луиза Елисавета Лабуре — дъщеря на гостилничар. Баща му е син на маркиз Александър-Антоан Дави дьо ла Пайетери, който е бил генерал на артилерията в една от френските колонии, и неговата чернокожа робиня Мария-Селест. Самият Александър Дюма е квартерон.
Генерал Дюма умира през 1806, когато Александър е едва четири годишен и оставя майка му без почти никакви средства. Въпреки че Мария-Луиза няма възможност да осигури скъпо образование за сина си, това не спира любовта на младия Александър към книгите и той чете всичко, до което успява да се добере.
Докато той расте, историите за делата на баща му под командването на Наполеон, които майка му му разказва, насочват живото въображение на Александър към приключения и герои. Въпреки бедността си, семейството все още има репутацията на генерал Дюма и връзки в реставрираната монархия. Благодарение на тях двадесетгодишният Александър се мести в Париж, където започва работа в Пале Роял като секретар на могъщият тогава Луи-Филип, Орлеански херцог.
В периода 1839 — 1841, със съдействието на няколко свои приятели, Дюма издава колекция от есета за известни престъпници и престъпления от европейската история, включващи материали за Беатрис Сенси, Борджиите, Карл Лудвиг Санд и Антоан Франсоа Десрю.
При създаването на своите творби Дюма използва помощта на много хора, от които може би най-известен е Огюст Маке. Именно Маке е този, който обрисува прототипа на „Граф Монте Кристо“, той има и значителен принос в „Тримата мускетари“ и продълженията, и някои от другите романи на Дюма. Докато работят заедно, Маке предлага сюжети, а Дюма добавя детайлите, диалозите и завършеците на историите.
Творбите донасят голямо богатство на Дюма, но той често е без пари и в дългове, заради разточителния си начин на живот. Замъкът Шато Монте-Кристо, който той строи, е непрекъснато пълен с непознати или бегли познати, които го използват заради щедростта му.
Когато Луи-Филип е свален, новоизбраният президент Наполеон III не гледа милостиво на Дюма. През 1851 писателят забягва в Брюксел и оттам заминава за Русия, където благодарение на творбите си е вече много популярен. В Русия Дюма прекарва две години и след това отива в Италия, където участва в борбата за обединение на кралството. В крайна сметка се завръща в Париж през 1864. Той умира във Франция на 5 декември 1870 в село Пюи (намиращо се в околностите на град Диеп) на 68 годишна възраст.
Генерал Дюма умира през 1806, когато Александър е едва четири годишен и оставя майка му без почти никакви средства. Въпреки че Мария-Луиза няма възможност да осигури скъпо образование за сина си, това не спира любовта на младия Александър към книгите и той чете всичко, до което успява да се добере.
Докато той расте, историите за делата на баща му под командването на Наполеон, които майка му му разказва, насочват живото въображение на Александър към приключения и герои. Въпреки бедността си, семейството все още има репутацията на генерал Дюма и връзки в реставрираната монархия. Благодарение на тях двадесетгодишният Александър се мести в Париж, където започва работа в Пале Роял като секретар на могъщият тогава Луи-Филип, Орлеански херцог.
В периода 1839 — 1841, със съдействието на няколко свои приятели, Дюма издава колекция от есета за известни престъпници и престъпления от европейската история, включващи материали за Беатрис Сенси, Борджиите, Карл Лудвиг Санд и Антоан Франсоа Десрю.
При създаването на своите творби Дюма използва помощта на много хора, от които може би най-известен е Огюст Маке. Именно Маке е този, който обрисува прототипа на „Граф Монте Кристо“, той има и значителен принос в „Тримата мускетари“ и продълженията, и някои от другите романи на Дюма. Докато работят заедно, Маке предлага сюжети, а Дюма добавя детайлите, диалозите и завършеците на историите.
Творбите донасят голямо богатство на Дюма, но той често е без пари и в дългове, заради разточителния си начин на живот. Замъкът Шато Монте-Кристо, който той строи, е непрекъснато пълен с непознати или бегли познати, които го използват заради щедростта му.
Когато Луи-Филип е свален, новоизбраният президент Наполеон III не гледа милостиво на Дюма. През 1851 писателят забягва в Брюксел и оттам заминава за Русия, където благодарение на творбите си е вече много популярен. В Русия Дюма прекарва две години и след това отива в Италия, където участва в борбата за обединение на кралството. В крайна сметка се завръща в Париж през 1864. Той умира във Франция на 5 декември 1870 в село Пюи (намиращо се в околностите на град Диеп) на 68 годишна възраст.
