Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Родната ни проза стана нещо екзотично, защото заложи на патриотизма и славното минало. Време е да се порадваме на истински добър съвременен български роман, вгледан трезво в чинията на другия ни възможен живот – иронията.

„Скарида” е втората книга на Димитър Коцев – Шошо, разбунил читатели и зрители с „Лора от сутрин до вечер”. В това ново блюдо ни поднася онова, на което го е научила снимачната площадка, вероятно опитът му като англоезичен преводач (който не е чел „Натюрморт с кълвач”, бързо да навакса). Фактът, че е достоен син на големия актьор Константин  Коцев или може би този, че заедно с нас пребивава в абсурда на България днес. И прави от него изкуство.

Ако беше филм, „Скарида” щеше да е романтична комедия с ударни дози екшън. Действието тече в разтапящата атмосфера на общество, умален модел на вселенското, само дето нашенското е почти от третия вид. Не се ли чувства така всеки, достигнал постсоциалистическия  преход като насън. Още живеем в този сън, населен от карикатурни образи, приказваме си с тях безпроблемно. Е, може и да не се наричат Дива Мила, Асистента, Сандокан, Бор и Пуфщайн.  Със сигурност обаче, познавате поне една врачка, която гарантира светло бъдеще. И над  двеста политици, които правят същото. Няма начин да не сте срещнали кротък интелигент, превърнал се в хищен манипулатор, само и само да получи признание. Вероятно и на вашата улица спират бронирани джипове, цъкате възмутено пред зомбиращата де що докопа власт, и си мислите кой идиот режисира бита ни така, че лозунгите заменихме с рекламни послания. Тогава може да ви се стори естествено, пенсионерите да бъдат включени в таргета на пазара за наркотици, любовта да ви тресне като махмурлук,  или  да положите нова философия за оцеляване, изградена  върху жизненоважното  умение да се продава. На кой каквото  му е останало – някои бойлери, други съвестта си.

Прочетете „Скарида” – роман за непогубената сладост да измисляш. После обърнете чашата с кафе, усмихнете се  и приемете желаното за действително. Не сме стигнали дъното съвсем, докато още виждаме в утайката форми на живот.