Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

„Възвишение“ (изд. Жанет-45) на Милен Русков е книга, за която се казаха много думи и също толкова бяха написани, романът заслужено получи и големите си литературни отличия, така че каквото и да добавим, вече ще е казано. За да не изпадаме в празнословие, ще ви препоръчаме само да хвърлите един поглед на романа и ако не ви заинтригува, го оставете, но това едва ли ще стане. Дори и тези, които, като типични отрицатели, търсят слабостите му, са запленени от езика и действието и го дочитат докрай с голям интерес. Защото „Възвишение“ е четиво, което ще ви повлече във времето и пространството, ще ви поведе по пътечките на българското ни самосъзнание, за да стигнете до едни въпроси, на които ще се наложи да си отговорите честно. Какво е национализмът, например. Кое точно е национализъм, кое е патриотизъм, как възприемаме ние днес родината си и как са я възприемали хората, които са преживели миговете на Освобождението. Сто и трийсет години не е чак толкова далечна дистанция във времето, онези живели по онова време не се различават много от днешните хора, ние не сме много по-различни от нашите прадеди. Милен Русков е убедителен точно в тази азбучна истина и няма как да не се съгласим с него, дори да сме от тия, които оспорват историческия му роман, че както сред нас днес има хора, готови на саможертва и подвизи в името на голямата идея, така има и подлеци, и обикновени люде, готови да поработят, за да изкарат някоя пара, като тези последните са огромното мнозинство и абсолютно същото е било положението и в епохата на големите исторически раздвижвания. Да, свободата е нещо извънредно, нещо непостижимо за обикновения ум, но повечето от нас са обикновени. И героите във „Възвишение“ също спадат към тази ежедневна категория. Това ни липсваше, наистина. Това приземяване, отрезвяване, поемане на глътка чист въздух. Защото от повтаряне на мантри и издигане на паметници в съзнанието ни се беше замъглило, беше станало задушно и банално. Мантри се повтарят от робите. Ние ще трябва да осъзнаем, че и Левски, и Ботев са били изключителни млади мъже с изключителна смелост и хъс, но все пак хора от плът и кръв. Обожествяването е излишно. Тръгнете на път с Гичо от Котел и Асенчо от Жеравна и се изкачете на това „Възвишение“. Там от високото Милен Русков има какво да ви покаже.