Пряката реч в цялата книга е написана ужасно. Не знам как въобще са допуснали книгата да бъде издадена в този вид, в противорение с всички правила в българския език.
На всяко място, където има пряка реч, са изяли по 2-3 тирета. Ето напр. пряка реч от стр. 145 на книгата.
"–О, не, отвърнах аз. Нямам никакви притеснения."
А трябва да бъде:
"–О, не – отвърнах аз. – Нямам никакви притеснения." (забележете тиретата).
Тиква! Ботаника на чувствата
Автор: Александър Урумов
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Витлеем |
| Брой страници | 240 |
| Година на издаване | 2013 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 270 грама |
| Размери | 13x20 |
| ISBN | 9789549213027 |
| Баркод | 9789549213027 |
| Категории | Разкази и новели. Български, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
Белият трън е най-деликатната работа. Не само защото е от семейство Сложноцветни. А и защото обереш ли го зелен, той нищо не струва. Ако закъснееш пък, семенцата си правят чадърче като глухарчето и литват във въздуха.
Любовта е също като белия трън - откъснеш ли я по-рано, тя още няма вкус. Изпуснеш ли момента, може да я видиш как отлита от теб и друг я хваща и й се радва. Ето защо стане ли дума за чувства и любов, винаги това ми идва наум - любовта е цвете от семейство Сложноцветни.
Под номер 1 ми е в списъка за четене!
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Александър Урумов е авторът на сборник от 100 разказа със заглавие „Тиква! Ботаника на чувствата”. Разкази, и то какви – къси !!! Най-трудните, най-строгите съдници на създателите си и най-щедрите към тях, когато са написани не с букви, а от сърцето и душата на писателя.
Опитът е вдъхновението на разказвача, а също така и истината на човека от малкия град, за когото бъдещето не се знае, но миналото е сигурно – истинско, изстрадано и вълнуващо, опора на настоящето и надежда за бъдещето.
Запомнете името Александър Урумов и отгърнете на първия разказ със заглавие „Временно”. Той ще ви накара да се почувствате пристрастени веднага към неговите незабравими истории, озарени от народната мъдрост и приятното усещане в тях за съпричастност към болката на другия или пък от усмивката в самоиронията на автора. Героите и техният създател ни убеждават да ценим мига, но и да внимаваме с временните промени, защото няма по-постоянни неща от тях, особено в нашето забързано модерно време.
В пъстрата гама от чувства щастието винаги взема връх над болката, както Слънцето над нощта.
Ето защо – усмихнете се! Не можете да се отделите от книгата, нали!
Четете !!!
Чакат ви и други творби !!!
Споделете мислите си с нас !!!
Маргарита Янева, Хеликон Бургас
