Несломимият балкански дух населява дивите, неподправени разкази на Александър Чакъров. В тях и мъжете, и жените защитават честта си с нож в ръка, не се страхуват от смъртта, а от срама. Един от разказите – „Балканска мадона” – е включен в немската антология „Българските разкази на XX век" редом с творби от Емилиян Станев, Николай Хайтов и Йордан Радичков. „Кървави разкази” се вписват в традицията на живата, мощна българска проза, представена и от „Трънски разкази” и „Балканска сюита” на Петър Делчев, „Възвишение” на Милен Русков и „Калуня-каля” на Георги Божинов.

Александър Чакъров не е от „сложните” прозаици, които си служат с лявата ръка, за да почешат при нужда дясното си ухо. Неговите разкази са написани прямо, на висок драматичен глас, без никаква литературна козметика и обременяващи ги „вътрешни лирически монолози”… Разказите на Чакъров не са скучни, а за нашата съвременна проза това е рядко явление. Те имат безспорното право на литературен живот, при цялата широка възможност да бъдат оспорвани от изтънчената критика.
Николай Хайтов

„Аз обожавам Хайтов. Той е моят учител в изкуството на писането. „Хайде - поемай, помагай, носи...“ - ми каза той при последната ни среща. Неговото перо е кралимарковски боздуган, дали ще имам силата да го вдигна, не знам...”
Авторът

„Кървави разкази” на Александър Чакъров са игра на руска рулетка без празно място в барабана, като в револвера на съдбата са заредени разкази-патрони с  опустошителна сила. Всяка една история е в състояние брутално да ви разкъса, разпилее и после сбере на безформена купчинка за кървав помен с ракия и барут.

Ако на изпипана в детайла и добре поднесена словесност ви се иска да ръкопляскате благоприлично, от „Кървави разкази” ще ви иде да ударите капата в земята, да препсувате вселената и да скръцнете със зъби на света и кривините му.

Александър Чакъров не предлага елегантна литературна разходка с напудрена беседа върху "екзистенца", а блъска до стената и в упор кове въпроси, на които отговорите са като дим след изстрел – закъснял страничен ефект. Ако имате сетивата. Ако имате сетивата.   
 Петър Делчев