Когато стане възрастен, човек губи чувството си за хумор, както губи зъбите, косата и усета си за мода.

Те са големи, вечно намръщени и ужасяващо космати. Могат да прекарат часове наред в безсмислени дейности. И никога да не се усмихват. Джейми не знае какво представляват възрастните и откъде произхождат. Но е сигурна в едно: не иска да става като тях.

Единственото изключение е леля й Каръл. Тя е млада и красива и изглежда така, както вероятно е изглеждала майката на Джейми, преди да бъде заразена с Майчинство. За ужас на момичето, леля Каръл започва работа в училищната канцелария. Оказва се обаче, че тя притежава необикновена сила, която променя живота на Джейми и Изабела. И че понякога и най-ужасните възрастни могат да станат отново хора, поне за малко...