от Красимир Стойчев / дата: 26 май 2012

Не мога да не изразя отношението си към тази великолепна творба на Милен Глушков, който успя да ме пренесе през степите на Евразия както пространствено, така и времево, провокирайки въображението ми в максимална степен. Няма да скрия, че този отрязък от историята ми бе твърде мътен и неясен. След прочитането на този "пътепис" на евразийските номади разбрах, защо това е така и изобщо, защо толкова слабо е засегнат този исторически период в съвременното изучаване на историята.
Авторът ясно посочва сложността на тази тематика, като показва изключителен изследователски дух, енциклопедични познания, всеобхватност в изложението на: социално-психологическите, геополитическите, генеалогическите, етнологическите, лингвистичните и пр. аспекти, за да ни разкрие енигматичната плетеница на образуването и взаимодействията на номадските етноси на Евразия. М. Глушков е направил напълно успешен опит в систематизирането на огромния материал засягащ тази твърде интересна тема и умело води читателя през сложните интерпретации на различните хипотези и умозаключения с лекота, която е присъща само на един ерудит.
Със сигурност, на авторът може да завиди всеки историк за познанията му, академичният подход и издържания научен, но и специфичен изказ. По никакъв начин не може да се разбере, че М. Глушков е любител в тази сфера и мога да си представя, какъв учен би бил, ако бе историк, а не юрист. Видно е, че историческата наука е загубила в негово лице един блестящ изследовател, за сметка на българската юриспруденция.
След прочитането на този изследователски труд, в голяма степен човек се чувства обогатен, въпреки че много от въпросите остават все още отворени за науката.
Искрено благодаря на автора за тази невероятна разходка във времето на бурното новообразуване на различните племена, чиито гени днес лежат в основите на народите на Европа и Азия.