Проучване, посветено на група интересни и предизвикващи вниманието предмети на дребната металопластика от раннохристиянската епоха в Средновековна България, чиито брой значително нарасна в последно време. Те привличат най-вече с тяхното отражение, изявяващо някои уникални страни от мирогледа и усещането за религиозна принадлежност на новопокръстеното население от втората половина на IX до началото на XI в. Това е време на преход, когато старите езически представи се съчетават в сложно единство с новата християнска вяра. Доказателство за този синкретизъм са именно тези предмети, в чиято украса са съчетани кръстният знак и соларният символ, заменяни на редица места с растителни и геометрични мотиви или с други символични изображения.