...Дупката избълва облак прах. Приглушено ехо на последни търкалящи се камъчета, и... недокосната тишина. Докато отваряше очи, Рая видя това, което нямаше да забрави никога. Цялата скала бе прозрачна и искреше. Във вътрешността й, като паметник от бял мрамор гола млада жена с красиви разпилени коси и искрящ син поглед беше протегнала отворена длан към нея. Там нещо блестеше. Трепкайки, светлината се откъсна и полетя към Рая. Затвори очи. Когато ги отваряше, заслепена, около нея бе разтърсващ, безкраен мрак...