“Творческата съдба на Дега не е изпъстрена с драматични събития като съдбата на повечето художници новатори от края на миналото столетие. Нито една негова картина не поражда скандал като скандалите, предизвикани от композициите на Мане „Закуска на тревата" и „Олимпия". Произведенията му не се посрещат с присмех, подобно произведенията на Сезан. Той не е обречен на мизерия като Сисле, нито завършва житейския си път със самоубийство като Ван Гог. Монотонното му привидно спокойно съществуване също носи своя трагизъм, но той е почти незабележим. Това е трагизмът на самотата и на проявилите се отрано смущения в зрението, които бавно и неотменимо ще го доведат до пълно ослепяване. Макар да прониква още с младежките си произведения в официалния Салон, Дега не става любимец на буржоазната публика. Той шокира традиционните вкусове с прозаичните си сюжети, почерпени от градския делничен бит, грубите типове на хора от низшите слоеве, обявената за мизогиния натуралистична безцеремонност при изобразяване на женското тяло с пренебрежението към общоприетите канони на класическата композиция. Другояче казано, изкуството на Дега отблъсква съвременниците именно с онези свои черти, които ще му осигурят висок престиж пред бъдещите поколения зрители.
В последните десетилетия на миналия век Дега не е единственият художник, който обръща гръб на академичния репертоар от митологични, псевдоисторически, псевдопоетични и аристократични сюжети. Така постъпват и много други живописци - на първо място импресионистите.”
Соня Захариева