По това време един смел мъж бродеше по будапещенските улици. Фотографираше. Между 23 октомври и 11 ноември 1956. За да остане следа. Свидетелство - за една война, за чистотата, за герои, за кръв. След това следите трябваше да бъдат затворени в залите на душата, отново превърнати в пустота. Повече от сто негативи се спотайваха на един таван през, болни десетилетия, а мъжът почина. И когато отново дойде свободата, която бе така великодушна, че остави убийците ненаказани, вдовицата му предаде укриваните фотоси на Историческия институт. Постави само едно условие: да не излезе наяве нейното име, нито това на съпруга й. Защото ония може и да се върнат - каза. И се взираше в земята пред себе си, дълго.