През 1999 г. се навърши юбилей -100 години от рождението на Дечко Узунов. От една страна, юбилеят активизира стереотипи, наложени през годините от медии, критика, идеологическа конюнктура. От друга страна, той представи случай да изявим значения, съпоставки, тълкувания, важни за нас днес. Забравени критически текстове, творби, художествени реализации в области, смятани обичайно за слабо престижни, непознати документи ни дават възможност за различни гледни точки.

Изложбите бяха няколко: в София, Пловдив, Казанлък, Стара Загора, Ямбол. Наи-представителна бе ретроспективата в залите на Съюза на българските художници на улица „Шипка" 6 в София: над 800 творби в различни живописни жанрове, маслена живопис и акварели, илюстрации, проекти за монументална живопис и витражи, проекти за детски играчки. Важен момент в изложбата беше опитът да се набележи документално контекст - през архиви, фотографии, различен тип публикации.

Последователност и пълнота са трудно постижими. Ранни работи са изчезнали и унищожени по време на бомбардировките на София; множество рисунки и графики се намират в различни колекции, също и в музеи в чужбина; други творби - някога притежание на държавни институции и организации - днес са в неизвестност.
Книгата дава други възможности. Архиви и документални репродукции тук са в подходяща среда - можем да ги четем и разглеждаме, да се връщаме към тях във време и пространство по личен избор.
Книгата като форма ни позволи опит за синхрон/противопоставяне на образ и критически текст, а в частта „Галерия" - на жанрова и стилова определеност.
Препубликувахме репродукции от стари каталози, списания, вестници, картички, за да създадем различна образна среда, трудно постижима при скромни експозиционни ресурси. Някои от документално репродуцираните работи са унищожени или в неизвестност. Многобройните публикации от няколко десетилетия ни предоставяха информация, фактология, но също и различно мотивирани коментари на изложби, тълкувания на творби. Желанието ни бе за множественост, но също и за подбор на включените критически текстове според тяхната значимост и изразителност за контекста на времето.
Търсихме запазените следи от присъствието на художника. Амбицията ни бе да преминем през всички институции, съхраняващи памет за Дечко Узунов (галерии, Ателие-галерия „Дечко Узунов", ЦДА, НБКМ, СБХ), както и лични архиви (на приятели, колеги, съвременници на художника), за да достигнем до история, актуална за нас днес. Събирането на фактичност и интерпретации в тази книга изявява паметта, но също и забравата - в липсващите следи.

Петте части на книгата, съдържащи „погледа" на критиката, „гласа" на художника, спомени за него, живот в дати, „галерия", предлагат различни гледни точки и възможни отношения между тях. Материалите от научната сесия през 1999 г. представят реакциите на съвременната изкуствоведска рефлексия към творчеството на Дечко Узунов. Надяваме се научният апарат да улеснява „маршрутите" сред книжното тяло.
Съставителите