Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Нищо случайно няма на този свят.Не съм сигурна дали го е казал древен мъдрец или е резултат от натрупан житейски опит,но че е факт - спор няма.Преди няколко дни преподреждайки и сортирайки гардероба на синовете си попаднах на бяла тениска с червен надпис СВОБОДА ЗА БЪЛГАРСКИТЕ МЕДИЦИ В ЛИБИЯ.В интерес на истината отдавна вече не е по мярка на нито един от двамата ми наследника,но е запазена,за да им напомня за онази далечна 24 майска манифестация в Бургас,когато цялото им училище беше облечено така  в знак на подкрепа към нашите сестри в Либия.И ето че не минаха и два-три дни и при нас в Хеликон се появи „Записки от ада” на Валя Червеняшка и Николай Йорданов.
Историята е до болка позната.На 9 февруари 1999 г 17 български медицински сестри са отвлечени от болницата в Бенгази и затворени в полицейски участък в Триполи.
Следващите осем години и половина пет от тях прекарват в няколко либийски затвора по обвинение в умишлено заразяване със СПИН на повече от 400 либийски деца.
Книгата разкрива истината отвъд познатите факти,истината на Валя за ада на либийските затвори,за това какво е да отидеш до пъкъла и да успееш да се върнеш обратно,какво е усещането да си на мястото на една от тези жени.
Макар темата да няма актуалността си от преди две години една истински добра история няма давност.
Ако тази тема ви е близка до сърцето препоръчвам още „Осем години заложница на Кадафи” –историята през погледа на Кристияна, „В клетката на Кадафи”-изповедта на Снежана,а защо не и романа на Людмила Филипова „Червено злато”...